И привет от една девойка |
Здравейте ( Вход | Регистрация )
И привет от една девойка |
Oct 13 2010, 06:16 PM
Коментар
#1
|
|
Прослушващ метъл Група: Потребители Коментари: 83 Регистриран: 7-October 10 Град: Пловдив Потребител N: 3956 |
Ей ме на- и мене у форума. Чета си от известно време и тия дни си рекох- айде вече да се регна. Макар да не ми остава много време за скиторене из нета напоследък.
Хубавата музика я слушам от сравнително скоро- две години. И още ми е трудничко да прослушам по- тежките неща. Или иначе казано- напредвам, но бавничко. За момента се кефя страшно много на Kamelot, Moonspel, Ozzy , Judas, Purple. И имам слабост към женските вокали - Tarja, Sirenia, Lacuna Coil, Epica. А сега следва нещо старомодно ( определям го така наполовина на шега, но за жалост не е съвсем ) - обожавам да чета. И веднага ми идва да изкрещя името на любимеца си- Рей Бредбъри. Но пък последната книга , която наистина ме впечатли се казва " Акордьорът на пиана" - на Даниел мейсън. Направо обожавам да отглеждам рози, нещо като хоби е. Скоро възнамерявам да си взема тъмно лилава. Но са си капризнички. Хъм... и не се сещам какво още да споделя. Та за момента явно ще е това. -------------------- Би продала душата си, за да танцува една вълча нощ в стая пълна с огледала. Да изтръгне безстрастно пурпурния смисъл на посоките и сама да стане посока, една единствена... И тръгне ли на някъде, всички пътища да започват и свършват с поредното кървене на ранените й дихания... Тя просто би продала душата си , за да е в себе си, винаги в себе си... Но кое е това себе си, чиито криле се гърчат по пода и кални обувки флиртуват с изнасилената му небесност? Да осакатиш себе си ... в търсене на себе си... Непоносимо абсурдно. Нереално и толкова невъзможно, колкото невъзможна е човешката природа....
И все пак... коленичила под сянката на издъхналата луна, която се преструва на жива , тя събличаше лицата си и оставаше по нещо ... по привидно себе си... Но се превръщаше в крясък, помисляйки си, че някой може да я види... Да зърне няколко опожарени клавиша и отрязани коси, изпръскали ножиците с кръвта си... |
|
|
Oct 13 2010, 06:38 PM
Коментар
#2
|
|
Прогресиращ Група: Потребители Коментари: 720 Регистриран: 29-April 10 Потребител N: 3818 |
Добре си дошла, любителко на рози.
Представянето ти ми харесва, надявам се да се забавляваш във форума или поне да научиш нещо интересно (полезно). Забравих, аватарът ти много ми харесва! -------------------- Are you watching c l o s e l y ? |
|
|
Oct 13 2010, 06:59 PM
Коментар
#3
|
|
Вор в законе Група: Потребители Коментари: 341 Регистриран: 2-September 10 Потребител N: 3932 |
Здравей и от мен. Надявам се да си прекарваш добре във форума.
|
|
|
Oct 13 2010, 07:08 PM
Коментар
#4
|
|
*** Група: Потребители Коментари: 2603 Регистриран: 14-December 07 Град: Пловдив Потребител N: 2481 |
Приятно прекарване, но малко ме съмнява. Колкото по-малко, толкова по-приятно ще ти е ;,
|
|
|
Oct 13 2010, 08:33 PM
Коментар
#5
|
|
Прослушващ метъл Група: Потребители Коментари: 83 Регистриран: 7-October 10 Град: Пловдив Потребител N: 3956 |
Благодаря ви и на тримата за посрещането.
Abydos, това си прозвуча като предупреждение. Ще видим как ще потръгне. -------------------- Би продала душата си, за да танцува една вълча нощ в стая пълна с огледала. Да изтръгне безстрастно пурпурния смисъл на посоките и сама да стане посока, една единствена... И тръгне ли на някъде, всички пътища да започват и свършват с поредното кървене на ранените й дихания... Тя просто би продала душата си , за да е в себе си, винаги в себе си... Но кое е това себе си, чиито криле се гърчат по пода и кални обувки флиртуват с изнасилената му небесност? Да осакатиш себе си ... в търсене на себе си... Непоносимо абсурдно. Нереално и толкова невъзможно, колкото невъзможна е човешката природа....
И все пак... коленичила под сянката на издъхналата луна, която се преструва на жива , тя събличаше лицата си и оставаше по нещо ... по привидно себе си... Но се превръщаше в крясък, помисляйки си, че някой може да я види... Да зърне няколко опожарени клавиша и отрязани коси, изпръскали ножиците с кръвта си... |
|
|
Oct 13 2010, 08:38 PM
Коментар
#6
|
|
Метъл Група: Потребители Коментари: 1176 Регистриран: 10-May 10 Потребител N: 3823 |
Здравей, девойко, хубав стил! Къде отглеждаш рози и от кога се запали по това? Лилави.. куул!
|
|
|
Oct 13 2010, 08:48 PM
Коментар
#7
|
|
Прослушващ метъл Група: Потребители Коментари: 83 Регистриран: 7-October 10 Град: Пловдив Потребител N: 3956 |
Здрасти, Sile. Като малка имахме градина на село с невероятни рози, но като правеха ремонт ги заляха с бетон. Сещаш се какво стана. И ме беше яд много. Та отидох в цветарски магазин с с думите" Искам рози , такива да си засея" . И мадамата беше много точна. Тръгна да ми обяснява разни неща и се запалих. Сега си гледам едни, които до скоро седяха на терасата, но студа си каза думата- и хоп в мойта стая. И дааааа , лилавата е уникална.
-------------------- Би продала душата си, за да танцува една вълча нощ в стая пълна с огледала. Да изтръгне безстрастно пурпурния смисъл на посоките и сама да стане посока, една единствена... И тръгне ли на някъде, всички пътища да започват и свършват с поредното кървене на ранените й дихания... Тя просто би продала душата си , за да е в себе си, винаги в себе си... Но кое е това себе си, чиито криле се гърчат по пода и кални обувки флиртуват с изнасилената му небесност? Да осакатиш себе си ... в търсене на себе си... Непоносимо абсурдно. Нереално и толкова невъзможно, колкото невъзможна е човешката природа....
И все пак... коленичила под сянката на издъхналата луна, която се преструва на жива , тя събличаше лицата си и оставаше по нещо ... по привидно себе си... Но се превръщаше в крясък, помисляйки си, че някой може да я види... Да зърне няколко опожарени клавиша и отрязани коси, изпръскали ножиците с кръвта си... |
|
|
Oct 13 2010, 08:55 PM
Коментар
#8
|
|
*** Група: Потребители Коментари: 2603 Регистриран: 14-December 07 Град: Пловдив Потребител N: 2481 |
Аз пък в 8ми клас имах кактус, но той изсъхна след време...
|
|
|
Oct 13 2010, 09:14 PM
Коментар
#9
|
|
Вор в законе Група: Потребители Коментари: 341 Регистриран: 2-September 10 Потребител N: 3932 |
Едно време и аз се пробвах с един кактус, но не потръгна.
|
|
|
Oct 13 2010, 09:18 PM
Коментар
#10
|
|
Прослушващ метъл Група: Потребители Коментари: 83 Регистриран: 7-October 10 Град: Пловдив Потребител N: 3956 |
Тц , тц ! А уж е най- издържлив.
-------------------- Би продала душата си, за да танцува една вълча нощ в стая пълна с огледала. Да изтръгне безстрастно пурпурния смисъл на посоките и сама да стане посока, една единствена... И тръгне ли на някъде, всички пътища да започват и свършват с поредното кървене на ранените й дихания... Тя просто би продала душата си , за да е в себе си, винаги в себе си... Но кое е това себе си, чиито криле се гърчат по пода и кални обувки флиртуват с изнасилената му небесност? Да осакатиш себе си ... в търсене на себе си... Непоносимо абсурдно. Нереално и толкова невъзможно, колкото невъзможна е човешката природа....
И все пак... коленичила под сянката на издъхналата луна, която се преструва на жива , тя събличаше лицата си и оставаше по нещо ... по привидно себе си... Но се превръщаше в крясък, помисляйки си, че някой може да я види... Да зърне няколко опожарени клавиша и отрязани коси, изпръскали ножиците с кръвта си... |
|
|
Oct 13 2010, 09:22 PM
Коментар
#11
|
|
Post Mortem Група: Потребители Коментари: 4321 Регистриран: 22-September 07 Град: In my own portrait of Sorrow Потребител N: 2345 |
Привет, дано се задържиш по - дълго. А, откъде си, всъщност, щото май не си написала, пък и как се казваш, де(и това май не видях да го има), така де и на колко години си ;д
И последно, други любими автори и някои любими книги да изброиш ? -------------------- Хората ме наричат луд, но все още не е изяснено дали лудостта не е висша форма на интелект и дали всичко славно - всичко задълбочено - не е рожба на болната мисъл, на онези настроения на ума, достигнати за сметка на разума. Сънуващите денем знаят много неща, които убягват на сънуващите единствено нощем. В своите сиви видения те успяват да зърнат вечността и се събуждат разтреперани от мисълта, че са били на прага на голяма тайна. Научават по нещо откъслечно от мъдростта, което е за добро, и повече от обикновеното познание, което е за зло. Едгар Алан По - "Елеонора". Ние сме завинаги нова генерация със кървящи от мъка и болка очи. Знаем, че за нас няма компенсация и повръщаме върху надеждата за по-добрите дни. Keelhauled |
|
|
Oct 13 2010, 09:23 PM
Коментар
#12
|
|
Mahtavin :> Група: Потребители Коментари: 4294 Регистриран: 20-March 08 Град: Пловдив Потребител N: 2643 |
И аз преди време се занимавах с един кактус, ма после се осъзнах и почнах да пия, та се превърна в розичка ;д
-------------------- В Германия нацистите най-напред се разправиха с комунистите. Аз не се противопоставих, защого не съм комунист. После се разправиха с евреите. Пак не се възпротивих, защото не съм евреин. След това разгромиха профсъюзите. Аз не се противопоставих, защото не съм профсъюзен деец. Тогава се заеха с католиците. Не казах нищо, защото не съм католик. Накрая дойдоха за мен и тогава не бяха останали хора, за да ме защитят! (Мартин Нимолер - пастор) |
|
|
Oct 14 2010, 06:21 AM
Коментар
#13
|
|
Balance Guardian Група: Админ Коментари: 28350 Регистриран: 12-January 03 Град: София Потребител N: 3 |
Добре дошла и приятно прекарване наоколо.
-------------------- Great holes secretly are digged where earth's pores ought to suffice, and things have learnt to walk that ought to crawl.
|
|
|
Oct 14 2010, 09:02 AM
Коментар
#14
|
|
Метъл Група: Потребители Коментари: 1176 Регистриран: 10-May 10 Потребител N: 3823 |
Заляли с бетон!?... Само аз ли съм нямала цветя Всъщност на село имаме рози и много обичам да ги подрязвам.
|
|
|
Oct 14 2010, 09:23 AM
Коментар
#15
|
|
Прослушващ метъл Група: Потребители Коментари: 83 Регистриран: 7-October 10 Град: Пловдив Потребител N: 3956 |
Привет, дано се задържиш по - дълго. А, откъде си, всъщност, щото май не си написала, пък и как се казваш, де(и това май не видях да го има), така де и на колко години си ;дИ последно, други любими автори и някои любими книги да изброиш ? Здравей, Лорде. Ами за сега ми викайте Adora, харесва си ми. Иначе- от Пловдив съм и на 18. А последното питане от твоя страна ми харесва най- много. Едмондо де Амичис ми харесва много като звтор, заради книгата " Сърце" . Ричард Бах ми е невероятна слабост. Следователно и книгите му. Фаворитите ми от него са "Джонатан Ливингстън Чайката" и "Едно". Не мога да пропусна и книгата на Владимир Набоков - "Лолита". Изобщо за книги може да изреждам доста. Зависейки в какво настроение ме хванеш , бих споменала и други. Даже сега се сетих да не пропусна: " Как се каляваше стоманата", Сага за войната на разлома", "Сага за воината на студеникръвните". И така нататък... А ако беше питал за любимо стихотворение , щях да ти кажа, че е "Гарванът " И аз преди време се занимавах с един кактус, ма после се осъзнах и почнах да пия, та се превърна в розичка ;д Blood, какво да ти кажа- пиенето решава доста проблеми. Нищо, че понякога и отваря доста Добре дошла и приятно прекарване наоколо. Благодаря Заляли с бетон!?... Само аз ли съм нямала цветя Всъщност на село имаме рози и много обичам да ги подрязвам. Не питай за бетона. Ето, че имаш. В градина е по- готино. -------------------- Би продала душата си, за да танцува една вълча нощ в стая пълна с огледала. Да изтръгне безстрастно пурпурния смисъл на посоките и сама да стане посока, една единствена... И тръгне ли на някъде, всички пътища да започват и свършват с поредното кървене на ранените й дихания... Тя просто би продала душата си , за да е в себе си, винаги в себе си... Но кое е това себе си, чиито криле се гърчат по пода и кални обувки флиртуват с изнасилената му небесност? Да осакатиш себе си ... в търсене на себе си... Непоносимо абсурдно. Нереално и толкова невъзможно, колкото невъзможна е човешката природа....
И все пак... коленичила под сянката на издъхналата луна, която се преструва на жива , тя събличаше лицата си и оставаше по нещо ... по привидно себе си... Но се превръщаше в крясък, помисляйки си, че някой може да я види... Да зърне няколко опожарени клавиша и отрязани коси, изпръскали ножиците с кръвта си... |
|
|
Oct 14 2010, 10:38 AM
Коментар
#16
|
|
Master of your sorrow Група: Потребители Коментари: 2201 Регистриран: 24-April 07 Град: Sofia Потребител N: 2034 |
Добре дошла и приятно прекарване тук!
I like your (font) style -------------------- Free are those who walk away from setting suns
And free are those who laughed at chains that held them bound Free are those who conquers in vain but won't stop to run Battered and down they pick up their pieces to rise as one |
|
|
Oct 14 2010, 10:50 AM
Коментар
#17
|
|
Прогресиращ Група: Потребители Коментари: 720 Регистриран: 29-April 10 Потребител N: 3818 |
"Как се каляваше стоманата" Тази същата книга я имаме в домашната библиотека и е купувана едно време..много отдавна (доста преди аз да се появя). Та, не вярвах, че някой сега би я прочел. Какво те впечатли в нея? Какво и защо ти хареса? -------------------- Are you watching c l o s e l y ? |
|
|
Oct 14 2010, 11:11 AM
Коментар
#18
|
|
Прослушващ метъл Група: Потребители Коментари: 83 Регистриран: 7-October 10 Град: Пловдив Потребител N: 3956 |
Добре дошла и приятно прекарване тук! I like your (font) style Тенк ю "Как се каляваше стоманата" Тази същата книга я имаме в домашната библиотека и е купувана едно време..много отдавна (доста преди аз да се появя). Та, не вярвах, че някой сега би я прочел. Какво те впечатли в нея? Какво и защо ти хареса? Интересна е от историческа гледна точка. Добър стил на писане. Пък и съветските теми са ми интересни. Разказва за интересно време, борбата срещу капитализма. В тази книга лично аз си намерих много истини, такива житейски, нямащи нищо общо с гражданската война. И така. Но определено не на всеки ще се хареса. -------------------- Би продала душата си, за да танцува една вълча нощ в стая пълна с огледала. Да изтръгне безстрастно пурпурния смисъл на посоките и сама да стане посока, една единствена... И тръгне ли на някъде, всички пътища да започват и свършват с поредното кървене на ранените й дихания... Тя просто би продала душата си , за да е в себе си, винаги в себе си... Но кое е това себе си, чиито криле се гърчат по пода и кални обувки флиртуват с изнасилената му небесност? Да осакатиш себе си ... в търсене на себе си... Непоносимо абсурдно. Нереално и толкова невъзможно, колкото невъзможна е човешката природа....
И все пак... коленичила под сянката на издъхналата луна, която се преструва на жива , тя събличаше лицата си и оставаше по нещо ... по привидно себе си... Но се превръщаше в крясък, помисляйки си, че някой може да я види... Да зърне няколко опожарени клавиша и отрязани коси, изпръскали ножиците с кръвта си... |
|
|
Oct 14 2010, 10:15 PM
Коментар
#19
|
|
Mahtavin :> Група: Потребители Коментари: 4294 Регистриран: 20-March 08 Град: Пловдив Потребител N: 2643 |
Дай да те видим де...
-------------------- В Германия нацистите най-напред се разправиха с комунистите. Аз не се противопоставих, защого не съм комунист. После се разправиха с евреите. Пак не се възпротивих, защото не съм евреин. След това разгромиха профсъюзите. Аз не се противопоставих, защото не съм профсъюзен деец. Тогава се заеха с католиците. Не казах нищо, защото не съм католик. Накрая дойдоха за мен и тогава не бяха останали хора, за да ме защитят! (Мартин Нимолер - пастор) |
|
|
Oct 15 2010, 11:44 AM
Коментар
#20
|
|
Метъл Група: Потребители Коментари: 1366 Регистриран: 13-June 10 Град: София Потребител N: 3861 |
Вие с тия кактуси толкова и сте ги гледали щом са изсъхнали Не че разбирам много от ботаника....
По темата: Здравей, приятно прекарване и предполагам, че на всички ще им е интересно да качиш някоя снимка на розите си.... Сигурно има доста хубави -------------------- |
|
|
Oct 15 2010, 03:47 PM
Коментар
#21
|
|
Непросветен Група: Потребители Коментари: 21 Регистриран: 14-October 10 Град: The Glass Prison Потребител N: 3965 |
Здрасти
И моят кактус изсъхна (?!?!), но исках да ти благодаря, че четеш Бредбъри Също поздравления за Камелот, Лакуна Коил, Пърпъл и Сирениа Може би ще ти харесат и TO MERA? -------------------- Хлад се стича през звездите;
мръсен полъх, черен дъжд. Думите се стапят в звуци; самота, по-тиха от преди. |
|
|
Oct 16 2010, 12:04 PM
Коментар
#22
|
|
Прослушващ метъл Група: Потребители Коментари: 83 Регистриран: 7-October 10 Град: Пловдив Потребител N: 3956 |
Дай да те видим де... Ех де... Ще ме видите, но малко по-нататък. Просто не ми харесва, че малко или много, човек се влияе от външността. Изграждайки си представа, мнение, даже и да не познаваш някого лично, се влияеш. Ако ти е симпатичен и хубав - това засилва симпатиите, ако не е - засилва негативите. Поне доста често е така. Та затова снимчицата може да почака малко. Вие с тия кактуси толкова и сте ги гледали щом са изсъхнали Не че разбирам много от ботаника....По темата:Здравей, приятно прекарване и предполагам, че на всички ще им е интересно да качиш някоя снимка на розите си.... Сигурно има доста хубави Здравей. Като го каза това се сетих, че тия рози все не ги снимам. Като нямам хубав апарат и се дразня и не си правя труда. Но миналата година щракнах светло лилавата в двора. А червената я чакам да цъфне и ще я щракна. Другата лилава не смята , че е май. С тия 30 градуса в стаята ми явно е решила, че е май. http://surf-hosting.1gb.bg/upload/1356100_0381.jpg Здрасти И моят кактус изсъхна (?!?!), но исках да ти благодаря, че четеш Бредбъри :DСъщо поздравления за Камелот, Лакуна Коил, Пърпъл и Сирениа :)Може би ще ти харесат и TO MERA? Здрасти, Бояне. Аз освен да ти благодаря, че ми благодариш Не е лоша песента. -------------------- Би продала душата си, за да танцува една вълча нощ в стая пълна с огледала. Да изтръгне безстрастно пурпурния смисъл на посоките и сама да стане посока, една единствена... И тръгне ли на някъде, всички пътища да започват и свършват с поредното кървене на ранените й дихания... Тя просто би продала душата си , за да е в себе си, винаги в себе си... Но кое е това себе си, чиито криле се гърчат по пода и кални обувки флиртуват с изнасилената му небесност? Да осакатиш себе си ... в търсене на себе си... Непоносимо абсурдно. Нереално и толкова невъзможно, колкото невъзможна е човешката природа....
И все пак... коленичила под сянката на издъхналата луна, която се преструва на жива , тя събличаше лицата си и оставаше по нещо ... по привидно себе си... Но се превръщаше в крясък, помисляйки си, че някой може да я види... Да зърне няколко опожарени клавиша и отрязани коси, изпръскали ножиците с кръвта си... |
|
|
Oct 16 2010, 02:06 PM
Коментар
#23
|
|
Непросветен Група: Потребители Коментари: 13 Регистриран: 3-October 10 Потребител N: 3954 |
|
|
|
Oct 16 2010, 03:06 PM
Коментар
#24
|
|
Метъл Група: Потребители Коментари: 1366 Регистриран: 13-June 10 Град: София Потребител N: 3861 |
^Доста стойностен коментар. Чудя се как ли Adora би могла да ти отговори толкова изчерпателно
-------------------- |
|
|
Oct 16 2010, 05:13 PM
Коментар
#25
|
|
Mahtavin :> Група: Потребители Коментари: 4294 Регистриран: 20-March 08 Град: Пловдив Потребител N: 2643 |
Дай да те видим де... Ех де... Ще ме видите, но малко по-нататък. Просто не ми харесва, че малко или много, човек се влияе от външността. Изграждайки си представа, мнение, даже и да не познаваш някого лично, се влияеш. Ако ти е симпатичен и хубав - това засилва симпатиите, ако не е - засилва негативите. Поне доста често е така. Та затова снимчицата може да почака малко. Е, ясно е, че е така, все пак външността издава много от това, което си. Нали затова е представяне, цялостно, не избирателно. (: -------------------- В Германия нацистите най-напред се разправиха с комунистите. Аз не се противопоставих, защого не съм комунист. После се разправиха с евреите. Пак не се възпротивих, защото не съм евреин. След това разгромиха профсъюзите. Аз не се противопоставих, защото не съм профсъюзен деец. Тогава се заеха с католиците. Не казах нищо, защото не съм католик. Накрая дойдоха за мен и тогава не бяха останали хора, за да ме защитят! (Мартин Нимолер - пастор) |
|
|
Oct 16 2010, 07:29 PM
Коментар
#26
|
|
mastodont Група: Metal World Conclave Коментари: 371 Регистриран: 18-May 09 Град: Sofia Потребител N: 3414 |
Влиэам в стилистиката на нкои хора... СЛУШЪЙ SKID ROW И МИ ПРЪТИ ТВОИ ГОЛИ СНИМКИ (уригва се и потупва големо шкембе)!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
-------------------- |
|
|
Oct 17 2010, 01:47 AM
Коментар
#27
|
|
Метъл Група: Потребители Коментари: 1366 Регистриран: 13-June 10 Град: София Потребител N: 3861 |
А! Ето това вече е духът на истинския метъл форум!
-------------------- |
|
|
Oct 17 2010, 07:23 AM
Коментар
#28
|
|
Прослушващ метъл Група: Потребители Коментари: 83 Регистриран: 7-October 10 Град: Пловдив Потребител N: 3956 |
Дай да те видим де... Ех де... Ще ме видите, но малко по-нататък. Просто не ми харесва, че малко или много, човек се влияе от външността. Изграждайки си представа, мнение, даже и да не познаваш някого лично, се влияеш. Ако ти е симпатичен и хубав - това засилва симпатиите, ако не е - засилва негативите. Поне доста често е така. Та затова снимчицата може да почака малко. Е, ясно е, че е така, все пак външността издава много от това, което си. Нали затова е представяне, цялостно, не избирателно. (: Не всичко , което е красиво отвън, е красиво отвътре и обратното. И това, че снимката ще почака, значи , че ще почака, не че няма да я има. Влиэам в стилистиката на нкои хора... СЛУШЪЙ SKID ROW И МИ ПРЪТИ ТВОИ ГОЛИ СНИМКИ (уригва се и потупва големо шкембе)!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! Първата част на изречението ми допада, втората- някак си не. Ако минем без уригването и шкембето е по- възможно да се постигне съгласие -------------------- Би продала душата си, за да танцува една вълча нощ в стая пълна с огледала. Да изтръгне безстрастно пурпурния смисъл на посоките и сама да стане посока, една единствена... И тръгне ли на някъде, всички пътища да започват и свършват с поредното кървене на ранените й дихания... Тя просто би продала душата си , за да е в себе си, винаги в себе си... Но кое е това себе си, чиито криле се гърчат по пода и кални обувки флиртуват с изнасилената му небесност? Да осакатиш себе си ... в търсене на себе си... Непоносимо абсурдно. Нереално и толкова невъзможно, колкото невъзможна е човешката природа....
И все пак... коленичила под сянката на издъхналата луна, която се преструва на жива , тя събличаше лицата си и оставаше по нещо ... по привидно себе си... Но се превръщаше в крясък, помисляйки си, че някой може да я види... Да зърне няколко опожарени клавиша и отрязани коси, изпръскали ножиците с кръвта си... |
|
|
Oct 17 2010, 11:52 AM
Коментар
#29
|
|
Mahtavin :> Група: Потребители Коментари: 4294 Регистриран: 20-March 08 Град: Пловдив Потребител N: 2643 |
Влиэам в стилистиката на нкои хора... СЛУШЪЙ SKID ROW И МИ ПРЪТИ ТВОИ ГОЛИ СНИМКИ (уригва се и потупва големо шкембе)!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! СлушЪй сега мухльо, иди си пиши смешните ревюта и не се обаждай много, много. -------------------- В Германия нацистите най-напред се разправиха с комунистите. Аз не се противопоставих, защого не съм комунист. После се разправиха с евреите. Пак не се възпротивих, защото не съм евреин. След това разгромиха профсъюзите. Аз не се противопоставих, защото не съм профсъюзен деец. Тогава се заеха с католиците. Не казах нищо, защото не съм католик. Накрая дойдоха за мен и тогава не бяха останали хора, за да ме защитят! (Мартин Нимолер - пастор) |
|
|
Oct 17 2010, 02:20 PM
Коментар
#30
|
|
свиня Група: Потребители Коментари: 3379 Регистриран: 10-April 07 Потребител N: 2010 |
Хаха, абе тоя келеш ли ше го слушаш?
-------------------- A moment of remembrance of all the one who died. These brave and loyal warriors with hearts so full of pride. They´re gone but not forgotten, in our hearts they still live on. For them we will keep up the fight until our war is won. Sleep well our brothers - we will never forget We promise you to carry on Sleep well our brothers and rest in peace Your sacrifies make us marching on...... |
|
|
Олекотена версия | Час: 24th April 2024 - 12:51 PM |