Най-лошите и абсурдни ревюта на албуми, които сте чели Опции

[abydos]

Това би трябвало да е интересна тема, ако се развие и има потенциал да е доста забавна .
Споделете най-лошите ревюта, на които сте попадали. Обикновено най-забавни са такива за албуми, които са доказали влиянието и качеството си през годините. Ще започна аз с ревю на един от най-любимите ми албуми Terria на канадския музикален психопат Devin Townsend.
Предлагам на пост да не се пускат по повече от 2 ревюта, за да не се затлачи темата. Нека и покоментираме и да се посмеем на тези ревюта и хората, които са ги писали . По възможност дайте и линк към ревюто.

This music describes the best what is a monolithic electric guitar! I have never heard a more monolithic electric rhythmic guitar than on this record: that's completely ridiculous! This brutal guitar is so distorted and polluted with tons of useless effects that it takes all the available room! As if it was not enough, the musician seems to take a huge pleasure to exaggeratedly sustain each note, a painful torment for the ears! The rhythmic guitar is COMPLETELY unmelodious. The lead vocals are just simply too angry and aggressive for me. When the lead vocals are more mellow, they amazingly remind me David Gilmour and James LaBrie. There are some good acoustic guitar parts. There are some unconvincing TV or radio sounds, a much worse copy of Roger Waters' effects: they seem too coarsely produced. You can hear some whales-like sounds. There are some rare good passages, so that, globally, this record is not worth a complete listen. The only track that retained more my attention is "Deep peace", starting with an imitation of David Gilmour's voice; an Oldfield-esque guitar solo then begins, followed by an Hillage-esque one, featuring his spacy ambience from the "Green" album; then, it changes to a VERY modest & much slower attempt to emulate the symphonic Yngwie Malmsteen himself. This VERY rebel music is probably perfect for the young people who like disturbing moods.

Rating: 1.5 star

Source: http://www.progarchives.com/Review.asp?id=61487

За много години!

[Aggressive Perfe...]

Master Of Puppets
(Average Rating: 9.62 out of 10)

do i smell bull-sh&t.. cuz this is bullsh*t?
(Rated this album with 2 out of 10)
Reviewed by Frank from ss

this album is the worst ever becuase...
there aren't any guitar solos, the bass is unhearable, there are no good lyrics, and every song has been played on mtv and radios for billions of times
and they are sell outs!!! they only have 1 good cd... st anger
get st anger it has tons of killer solos

Master Of Puppets
(Average Rating: 9.62 out of 10)

Eh... poor metalica
(Rated this album with 6 out of 10)
Reviewed by Adam Relenko from Kennesaw, Georgia United States

Little talent then, less talent now. The story of metalica.

To be fair, they did have a nice thing going for awhile, over a decade of little competition is pretty impressive. But then like most things, another band comes along and makes them irrelevent.

If not for more impressive bands like Otep, I would say that Metalica is still one of the best, but after listening to these improved bands, matalica is like a lost child cring for its mommy that abandoned him ages ago.

I gave them an extra star for being the first. But that has more to do with chance than talent.

[ludspamer]

^ХАХА!!ЕБАТИ ВИЦА, ст.Енгър бил по-добър от Мастъра!Смешни хора!

[Aggressive Perfe...]

^Е, то тва първото май е на бъзик писано...

[ludspamer]

Дано

[Battle Magic]

^ХАХА!!ЕБАТИ ВИЦА, ст.Енгър бил по-добър от Мастъра!Смешни хора!

Момче, Енгър е класи над Мастъра... Ако още не си го осъзнал, Енгър е завръщане към корените, а Мастъра даже това не е


И двете са на бъзик... Иначе тези, които са ги писали, трябва да малоумни...

[Wolfheart]

KREATOR – OUTCAST.

Well. Certainly Stonecold had made a good interpretation of “Outcast” in his review. Yes, it’s one the band’s less thrashy albums and yes, it’s got lots of abominable and horrendous moments.

The album starts off with “Leave This World Behind” which is a nice post-thrash number with some groove-laden riffs and it moves at a decent mid pace but shamefully that won’t last as next comes “Phobia” which sounds like fucking groove/mallcore with Mille screaming “Is there someone following you” and no riffs backing him and then the chorus riff is completely stupid half-thrash, and what about those random noise effects? Utter shit.

“Forever” is another stupid and masturbatory mid-paced groove shit. It’s like Pantera but with electronic, distorted vocals and less balls. “Black Sunrise” is a plodding mellow ballad with whispered vocals that fails to make you feel everything except shame and anger against those sell-out bitches.

“Nonconformist”, “Enemy Unseen” and “Whatever It May Take” are all carved with the same stone; the three of them are mallcorish and incoherently imbecile, especially for a band like Kreator.

The title track is slow-paced but yet quite decent, it’s like Kyuss but not that gay. In fact it’s quite effective. “Stronger Than Before” is more groove shit as is “Ruin For Life”. Way to go guys, this sounds like Machine Head but with 1 riff per song and a human vocalist. “Alive Again” is another fucking mishmash that plods along at mid pace and unfolds a whole variety of groove-infested riffs.

Next is “Against The Rest” and this is the only good song on this damn album. The drums are loud in a punk way and if it wasn’t for the stupid noises on the background this could have been damn effective. Still, it’s quite good. The album ends with “A Better Tomorrow” which begins with some cool fast-picked riffage but then it ends sounding like Sepultura with the new vocalist.

Conclusion: Kreator have now become mallcore Meshuggah wannabes and that’s a shame.

[Rodd1ck]

Една солидна част от ревютата на UltraBoris в архивите.

[pa®tci]

^^ Тоя ми е интересно как ще се е изказал за "Endorama"-та

[Aggressive Perfe...]

Deicide - Deicide

It’s hard to be a death metal fan and not know of Deicide. They’ve been around for a while, have released about a hundred albums, and the antics of their forehead-branded Neanderthal frontman have been the talk of metal magazines and televangelists for years. They’re hailed as being one of the earliest and best death metal bands. However, as with many oldschool bands, one has to wonder whether this praise is deserved or if “fans” of the band are just trying to establish that they’re “tr00” (for example, only Tom actually likes Darkthrone). I’m going to answer the question once and for all, setting down in stone the objective truth regarding this album (meaning: the following is my bullshit opinion).

Songwriting
3
Yawn. It sounds like they wrote one song ten times. Every song is pretty much typical verse/chorus/verse broken up by the occasional silly-ass guitar solo. This would be fine by this meathead if there were some groove bouncing around. However, there isn’t. The album just chugs along at what I’m sure was a fast pace for its day and rarely does anything memorable. The opener, “Lunatic of God’s Creation,” is the one song which actually stuck with me. It’s actually a pretty good song, with some good, simple riffing going on. Things go downhill after that, however, and never truly recover.

Production
4
The production is pretty muddy and kind of weak. Everything has a raw feel to it, which can be a good thing. However, rather than being mean and gritty, more often than not things come across as being pretty flat and uninteresting. It’s pretty much what you’d expect from a death metal band’s debut album in 1990, no worse, certainly no better. Meh.

Guitars
4
Due to the production, the guitars have a nice raw, edgy sound sometimes. However, they are often too low in the mix and frequently quite thin sounding. A meatier sound would have gone a long way to making this sound better. Most of the songs are spent chugging out generic thrash riffs over and over, with breaks for the ubiquitous squiggly, idiotic, Slayer-wannabe solo. Taken in small doses it can be somewhat entertaining. Prolonged exposure can lead to drowsiness.

Vocals
3
Benton is certainly a fine vocalist. NOW. This is not the case on “Deicide.” His higher screams are actually quite good here, but his grunts and growls leave much to be desired. Much of the time he sounds more like he’s irritated and has something caught in his throat than possessed by the Dark Lord. When grunting out the fast parts of the songs, he sounds as if he’s running out of breath and lacks any punch in his delivery. If you want to know what Glen is famous for, other than branding his forehead and being a loudmouth, check out his work with Vital Remains on the album “Dechristianize.” Glen became a ferocious vocalist with great low and high range. However, in 1990, he was still developing his throatsmanship.

Bass
0
Just like Sasquatch, it’s rumored to exist, but no compelling evidence supports the claims.

Drums
4
As far as the playing goes, it’s straight-ahead double-bass pounding, some blasting, and a few unimaginative fills that are played well enough. It’s all decent, but nothing special, keeps the pace well. However, from a production angle, the drum sound is weak. Clicky double bass and oddly muffled sounding snares and cymbals give the drums an awkward, fumbling sound which does not suit the attitude Deicide are attempting to establish very well. Like the overall production, this is very typical of your garden variety early 90’s death metal. Nothing at all worth mentioning.

Lyrics
3
Asinine ultra-Satanic drivel. For example, the song “Sacrificial Suicide” is a song about a person killing himself for “Father Satan” so that he can become God himself. What? Uhhhhh, Glen hates God. Satan hates God. Glen is going to kill himself, go to Hell, and be with Father Satan. Father Satan is going to make Glen God? Allllllllright. I give this three points for unintentional hilarity and the fact that I bet I would have a blast shouting along if I were wasted.

Cover Art
7
The cover art is actually pretty good. It’s a simple black background with some sort of bronze or gold sigil with a horned beast’s snarling face in the center. Hm, I wonder, might that be Satan?

Logo
4
The word “DEICIDE” written in blood. Nothing spectacular, but looks ok and is legible.

Booklet
?
All I know about the booklet is that it has the logo and the coverart on it. Not sure what’s inside, because I don’t have the thing. Maybe it’s got instructions by Glen on creatively burning your forehead.

Overall and Ending Rant
3
Most of those points are due to the fact that the opening track is actually not bad. “Lunatic of God’s Creation,” while being a decent song, does not justify buying an entire album. Or praising it. This is a boring, repetitive, under-produced album with subpar songwriting and vocals. You want oldschool American death? Go with “Slowly We Rot” or “World Demise” by Obituary, “Consuming Impulse” by Pestilence, or older Death or Morbid Angel. “Deicide” just doesn’t measure up to those masterpieces.

[Цветомир]

You want oldschool American death? Go with “Slowly We Rot” or “World Demise” by Obituary, “Consuming Impulse” by Pestilence, or older Death or Morbid Angel.

хахахахх

[Mago De Oz]

Това е за новият Найтуйш....смях !

"Този шести албум стои на ръба на скалата, отвъд която беснее бурното море. Този албум е границата между минало и бъдеще. И стои стабилен и силен, окрилен от създателя си. Уверен в новото време, отказал да гледа назад, отправил гордо взор в бъдещето към това, което сърцето желае. Песните ни понасят на крилете на емоциите към неземно пътуване, по-интригуващо и запленяващо отпреди, бомбастично както винаги, но и с лек етно привкус. Дивният глас на Anette Olzon се лее едновременно нежно и мощно и е по-разнообразен от гласа на предишната вокалистка. Anette наистина е това, което Nightwish заслужава.

И макар музикалното проявление на новия материал да е мрачно, в него искрят и оптимистични нотки. И те ни подсказват, че дори в най-тежките времена има надежда, а плаването завършва в пристанище у дома, в тихи води. Звученето на преродените Nightwish е още по-силно. Непоклатимо. "

[Wolfheart]

^Това е от сайта на Wizard. Нали трябва да се прави реклама.

[pa®tci]

Като СМФ списанието, къде нямаше банда да има оценка под 8

[Warrior Of Ice]

В "СМФ списанието" оценки на бандите нямаше.

[Battle Magic]

Почти всяко ревю в Про-Рок

[In Death's E...]

^Подкрепям. Особено като тръгнат да възхваляват разни модерни псевдо метъл групета .

[Aggressive Perfe...]

Какво им е пък на ревютата в Про-Рок?!

[Rodd1ck]

^И аз това щях да питам..

[In Death's E...]

В опитите си да пишат повече ревюта на по-малко място, често се получават доста повърхностни и непълни такива.
Все пак не мога да си изкривя душата, че имат и много попадения.

[Rodd1ck]

А нужно ли е едно ревю да е толкова дълго и да се разтягат толкова локуми, че едвам да дочиташ средата му и да спреш?

[In Death's E...]

^Не винаги е нужно, но не трябва количеството да е за сметка на качеството. С 3 изречения, в които не се казва нищо, не може да се направи преценка за албум.

[Aggressive Perfe...]

1) Става дума за списание, не за сайт все пак. Ако тръгнеш да описваш "студената студенина на студените северни рифове" ще поместиш към 3-4 ревюта.
2) Нужно ли е да разтягаш локуми, когато можеш просто да напишеш "Поредната метълкор група" и това да изчерпва всичко за албума?
3) Какво е най-важното за албума? Каква е музиката вътре и какво е качеството и. Пишат ти какъв стил е. Пишат ти дали (според тях) е добър или лош. Пишат ти "ако очаквате нещо новаторско ще се разочаровате, но феновете на групата/стила ще останат повече от доволни". Или "дет метъл касапница в добрите стари традиции на Deicide, Morbid Angel и Cannibal Corpse". Плюс това - вече в интернет хем можеш да си намериш колкото искаш мнения за албума, хем можеш и да си го дръпнеш, така че да не се чувстваш прецакан, че си си купил албума.

[scion_of_storm]

Може би да съм прекалено наивен, но за мен едно ревю не е просто да кажеш:
Мда, тука влияния от <insert band> , <insert random name> се справя добре, като цяло- браво на момчетата, нямам какво повече да ви кажа. И аз съм писал подобни ревюта, но за нещо, в което си вникнал, можеш да напишеш много повече. Някои ревюта са като картини, като стихове, нещо задълбочено, в което се вглъбяваш и изстискваш всичко от него, предаваш го с някакви други очи. По-интересно е, според мен.

[Aggressive Perfe...]

^Е и в Про-Рок има такива ревюта. Просто мисля, че когато даден албум не струва няма смисъл да се хаби място да описваш всеки детайл колко бил кух... Плюс това майсторлъка е хем да е кратко, хем да е ясно и изчерпателно. За пример - ревюто на Resurrection на Chimaira... А и какъв е смисъла да се хабиш да описваш красотата на целия албум, като и без това ще се слуша...

[In Death's E...]

Ако всички ревюта, които четях, бяха такива, не знам кое щеше да ме кара да чуя някой нов албум на непозната банда.Всеки случай не сухи сравнения и стилови определения.
Ревюто все пак би трябвало освен по-общия поглед върху групата да даде и малко по-подробна представа за материала, който ни чака.Наистина, добре че има достатъчно други места в интернет, където мога да чета ревюта и коментари.
+ това във Про-рок има повече субективизъм, отколкото е нужен. (не само при ревютата)

[pa®tci]

В "СМФ списанието" оценки на бандите нямаше.

Ама и критика нямаше

[lodborg]

Дължината на едно ревю не е определящо за качеството му. Очевидно е, че с по-дълго ревю може да кажеш повече неща, но това не е най-важното. А понякога даже става точно обратното. Още повече че хората имат различни критерии и очаквания от една рецензия. Така че не нападайте ревютата в Про-рок заради дължината им.

[In Death's E...]

Мисълта ми беше, че в повечето случаи правят повърхностен поглед над музиката.Не е само от дължината.И дълги празни ревюта са писали .

[winterstorms]

Спрях да чета това "списание" още преди години, но качествените ревюта, които съм намерил на страниците му далеч отстъпват по брой пред пълните с клишета, безумия и откровени неистини. Доколкото знам от хора, чието мнение ценя, положението не е станало по-добро напоследък. И да, дължината въобще не е фактор, но не това е страшното. Грозно става, когато дадеш поле за изява на някой музикален инвалид...

[Aggressive Perfe...]

^Като си толкова музикално компетентен, седни ти да пишеш ревюта и да правиш списание.

[winterstorms]

Ако считах, че разполагам с нужния дар слово и имах средствата, щях. За нещо такова си трябва набор от качества - не е достатъчно просто да си запознат с материята, трябва да можеш и да поднесеш нещата в смислен и, доколкото е възможно, обективен вид.

[Revenant]

Една солидна част от ревютата на UltraBoris в архивите.

BeyukaH

[Battle Magic]

Сред ревютата на Про-Рок има и доста добри попадения, но от броевете, които имам, от 300 ревюта, да има 10, които да са точни. Понякога се забелязват доста неуместни критики, откровени обиди към банда или неин член. В крайна сметка какъв е смисълът да обиждаш? Това е некултурно и селяшко. Помня ревюто им за албума на Пинк Крийм 69 от 2007, а то завършваше така : " ....но това не е достатъчно, за да се мине оценката 5 в Про-Рок" . Подобни коментари са не просто смешни, но и жалки. Все едно Про-Рок е списанието, от което зависи бъдещето на една група.

@ Перфекторе, за да направиш списание е нужно не само да си компетентен, но и да имаш спонсори


Колкото до дължината на ревютата- това няма никакво значение. За някои албуми е по-добре да не се прекалява с подробностите, а за други трябва да се наблегне точно на тях. Разбира се, всяко ревю е субективно по един или друг начин, но като се започне с обиди, псувни и тн, вече става грозно!

[Finntroll]

Всичко написано във фензинчето про-рок.

[Aggressive Perfe...]

^^Лично според мен ревютата трябва да са критични и ако има нещо, което не го кефи, авторът не трябва да си го спестява. Какво, да кажем, че някой албум е велик и да го боготворим, въпреки, че не е нищо особено, така ли? Нека не забравяме и също, че един албум може много да ти е харесал, и все пак да не е кой знае какво.

[Battle Magic]

^ Тук си прав... Да, едно ревю трябва да е критично и да не спестява лошите страни на албума. Но аз не ти говоря за това! Говоря ти за обидното отношение на про-рок. Вместо да кажат "китарите звучат лошо", те казват "тези смешници така и не се научиха да свирят", например. Което е обидно и не е спазен добрия тон. Ревюто е нещо официално, не е разговор между Гошо и Пешо, които си разказват кой колко мацки е оправил и колко бири е изпил. Обсъжда се музика! А тя, от някои, се смята и за изкуство! Изкуството не може да се обсъжда като коментар на мач на Левски и ЦСКА

[Knut]

Всичко написано във фензинчето про-рок.

Дори фензин да го наречеш е доста оптимистично. В такъв се предполага че пишат фенове, а в момента про-рок се списва от недорасли пишлемета и критикарстващи "капацитети" с претенции.

[Finntroll]

Ако трябва да се пишат ревюта, те отразяват единствено личното отношение на човека който ги пише. Всеки има различен вкус, това което е велико за един, се оказва пълен боклук според друг. Добре е да няма лоши ревюта, защото всяка група се е старала малко или много. Човек трябва да пише ревюта на албумите, които са му харесали. Целта на едно ревю е да помогне да се открият нови и интересни групи, чисто информативно. В последствие някой си пуска албума и си казва - "да готино е" или "не, не ми харесва" и край, без повече задълбочаване.

[Mangalf]

обективен вид.

щом Ревютата трябва да са обективни, значи аз през живота си не съм прочел нито едно ревю.

[Nikola Bathory]

Почти всяко ревю в Про-Рок

Така е, това списание е толкова зле, че просто....

[Rodd1ck]

^Прави си, списанието не е за хора, чиито музикален вкус се съсредоточава в три, максимум четири групи.

[sgoh]

Добре е да няма лоши ревюта, защото всяка група се е старала малко или много. Човек трябва да пише ревюта на албумите, които са му харесали. Целта на едно ревю е да помогне да се открият нови и интересни групи, чисто информативно.

Eхей. И ако всички ревюта са положителни как точно ще откриеш новите "интересни" групи сред останалата паплач?

[Ludnichar]

Аз за това не чета ревюта, а правя по-простото - слушам и решавам на място дали ми харесва или не!
Не мисля, че по каквото и да е ревю, без да си слушал, можеш да разбереш дали даден албум ще ти хареса! Трябва да го чуеш!

[Wintersunset]

Did you ever hear what I told you?
Did you ever read what I wrote you?
Did you ever listen to what we played?
Did you ever let in what the world said?

Да, точно така - това е част от припева на песента "Bye Bye Beautiful" от последния албум на Nightwish - първи в историята на групата без вокалистката Tarja Turunen. Песен, чийто текст Tuomas Holopainen разкри, че е вдъхновен именно от бившата певица на бандата. И там видимо се казва всичко - макар и символ на Nightwish, Tarja е само консуматор, без никога да е участвала в творческия процес, тя може единствено да пее създадени от друг композиции и нищо повече. В това по принцип лошо няма, подобни случаи - колкото щеш и в какви ли не групи. Лошото е, когато съответният фронтмен или фронтдама решат да развият самостоятелна кариера без необходимата подплата. А само с пеене - колкото и ангелогласно и школувано да е то, далеч не се стига. Tarja, разбира се, осъзнава това и не действа съвсем сама. Помагат й Kiko Loureiro (Angra), брат й Toni Turunen, в състава за турнето се включват Mike Terrana (Masterplan), Doug Wimbish (Living Color) и др. Но, като цяло, "My Winter Storm" е измъчен албум и звучи измъчено. Освен сингъла "I Walk Alone", трудно могат да се отличат други песни, присъства и откровен пълнеж. Амалгамата между класическа и рок музика е забъркана вещо, но от слаби съставки. Няма ги завладяващите мелодии на Nightwish, няма го очарованието на тържествения им симфометъл с поп залитания, ако щете - няма ги и режещите включвания на Marco Hietala, няма и почти нищо, което да може да замести тези липси. От друга страна, това е Tarja Turunen и албумът не е напълно за изхвърляне. Фронтдамата, както винаги, е на висота във вокалните партии, ала дискът трудно ще надскочи хитовите продажби в родната Финландия и сляпата любов на верните до гроб фенове. Вероятно нямаше да е по-различно, ако творбата беше акапелна, но със сигурност щеше да е по-оригинално.
Въпреки че не е последното парче от изданието, напълно ненужният кавър на "Poison" на Alice Cooper забива последния пирон в ковчега на "My Winter Storm". Вероятно сте чували как Eric Adams пее арията "Nessun Dorma" от "Турандот" на Пучини. Доста добре. Вероятно не бихте искали да чуете Alice Cooper в ролята на Борис Годунов от едноименната опера. Неговият глас и вокален маниер просто не подхождат за нещо подобно. За Бога, братя, не слушайте Алискупъровата "Poison", изпълнена в примадонния класически стил на Tarja! За Бога, Tarja, не прави повече така! Защото утре някой папагал от аржентинската джунгла може да поиска да пее в църковния хор, а кастратът Фаринели да направи кавър на "Ace of Spades" на Motorhead! И Слънцето бавно да залезе на изток.....

Bye bye, beautiful!

За My Winter Storm.

[Wolfheart]

^На някои хора въобще не им се отдава писането на ревюта. Да не го правят въобще, ебаси.
Иначе се получават комични ситуации, като тази.

[lodborg]

^^ Благодаря, че не упомена източника. Днес го мернах на въпросния сайт и се смях с пълно гърло.

[Knut]

Satyr отдавна е известен с тъпотата си, така че нищо ново не научавам от този пасквил.

[blue_eyes_]

^^^^ХА ХА ХА , аз затова си ги чета само в Metal World

[Rolf]

обективен вид.

щом Ревютата трябва да са обективни, значи аз през живота си не съм прочел нито едно ревю.

Пределно ясно е, че в ревюто изказваш личното си мнение за съответната банда и албум. Въпросът е там да поддържаш някакво професионално ниво на безпристрастност и да не натрапваш въпросното мнение на читателя. Не само да хвалиш любимите си банди, без оглед на това какви бози издават, или да плюеш тези, които мразиш, дори да са направили нещо качествено.

[SepulTeraHead]

Очаквах да е пълно с мои творения в тая тема

Ревютата, според мен, трябва да са сравнително обективни, но пък да са написани с по-жив език, защото харесва ли ви или не - това е ентъртеймънт индустрия. Примерно Ицо винаги ми се е струвало, че ги пише твърде енциклопедично стерилни. Въпрос на стил, но аз така мисля. Това е рок музика и иска малко отношение. Ако е зле, трябва да се каже, че това го слушат само баби, а ако е яко - че рифовете ти свалят лицето с търнокоп.

[Rolf]

Очаквах да е пълно с мои творения в тая тема

Абе и ти не си някакъв цар на писмената реч, но поне се отнасяш сериозно към нещата.

[Duh5]

Питане - нямаше ли някъде правило, че не тр да се обиждат членовете на Про-Рок в този форум?
Съжалявам, но изказвания от сорта на

а в момента про-рок се списва от недорасли пишлемета и критикарстващи "капацитети" с претенции.

или

Така е, това списание е толкова зле, че просто....

са меко казано не на място. Повярвайте ми, говорил съм си с хората зад Про-Рок и те са заслужили уважението ми. Може и не винаги да пишат за музика, която на вас не ви харесва, което не е причина да ги хулите. Не си купувайте списанието и толкоз.

[Rodd1ck]

^Аз пък например освен от прекаляването със скучните интервюта не мога да се оплача от списанието.
Няма как да не се отрече големият труд, който се влага, а и не мисля, че трябва да е супер обективно откъм отношение, въпреки че за нашата страна е на доста високо ниво.

[Fish]

Про-рок има един-единствен недостатък: твърде скъпо е. Иначе щеше да бъде перфектната тоалетна хартия.

Сериозно, толкова глупости и даже директни обиди по адрес на добри банди, наред с високопарни хвалебствия за разни бездарници, в друго музикално списание не съм срещал. А такива съм чел много.

[SepulTeraHead]

Какво пък ви ебе толкова, не мога да разбера? Не ви харесва - не купувате и не четете. Опитват се хората да правят нещо смислено. Донякъде им се отдава, даже в по-голяма степен - да. Преписват доста от Metal Hammer, но тва не знам доколко е лошо. Мене лично ме кефи като правят по-пространни материали както бяха за българския ъндърграунд, за възраждането на траша, за жените певкини... Аман от обидени.

Кой толкова са нахранили, дето е велик, и са хвалили яко някой бездарник. Примери искам...

[Rolf]

Ами, на мен веднага ми хрумва гениалното ревю на "Epica", който бяха оплюли като за световно, при все че сигурно е най-добрият албум на Kamelot. Особено култова беше фразата "касов прогресив метъл" (щях да припадна от смях, четейки това). Същевременно имаше не по-малко велико ревю за "Soundtrack to your Escape" на In Flames, представящо албума като едва ли не най-великото нещо, случило се в шведската сцена от началото на 21-ви век насам. А, да не забравям и шедьовърът "долу мазните клавири от мелодичния дет метъл", с който започваше ревюто на "Cell 666" на Apostasy. (За тези, които не са ги слушали - бандата дори не е минала покрай мелодета. Забиват си класически нюскуул блек.) Иначе примерите са десетки, просто трябва да разгърна на произволна страница някой от броевете...

[SepulTeraHead]

О, не! Обидили са Kamelot

Иначе "Soundtrack to your Escape" знаеш, че доста хора го харесват тоя албум. Особено в САЩ доста му се кефеха, като излезна. Така че тук е въпрос на мнение. (Между другото и мен не ме кефи, но не е това въпроса).

Иначе за третия ти пример - верно са зле

[Rolf]

В интерес на истината, аз за Kamelot не съм прочел една добра дума на страниците на това списание, което ми идва малко странно, при положение, че бандата е призната за водеща в стила си и от фенове, и от много значими медии. Поправи ме, ако греша, но ми се струва, че е най-малкото долно и непрофесионално едно списание да поддържа тенденциозна политика спрямо даден артист, независимо какво прави той.

За "Soundtrack to your Escape", просто не виждам какъв повод за хвалби може да даде един албум, обуславящ отричането на една голяма банда от собствения й стил в полза на нещо, което нито е ново, нито дори отчасти оригинално.

[Rodd1ck]

Ревюто на progger за новия Kamelot не беше никак обиждащо.

А относно същата група не знам до колко е водеща, защото преди време случайно в скайп ми пишеше някакъв чужденец от северните народи, който беше доста добре запознат с прогресив и пауър сцената, а като го питах за новия Kamelot, мислейки, че го е слушал, той дори за пръв път чуваше групата.
Този пример е малко относителен все пак.

[Duh5]

Про-рок има един-единствен недостатък: твърде скъпо е. Иначе щеше да бъде перфектната тоалетна хартия.

Странно, аз си мислех, че тоалетната хартия трябва да е мека.. Внимавай с гланцираните листа на списанието да не си разраниш меките части. О, извинявай, ти не знаеше ли, че се издава на такава хартия? Мдаа..

Rolf, даваш два примера - за тенденциозност и за незнание. Склонен съм да им ги простя от гледна точка на количеството добре написани и интересни неща там.

[scion_of_storm]

UltraBoris верно е някакъв уникат

"Monochromatic Stains" commits another ultimate sin - that STUPID GODDAMN idea that if you wanna be m0dern and tr00 and whatever shit the teen angst kiddie pigfuckers aspire to nowadays, you gotta write songs that go like this:

Half a Maiden riff chopped up and gargled around a bit as an intro
Part with NO RIFFS, guitars drop away and whiny vocals come in, for verses
Another stupid dumbfuck bastardised riff comes in for the chorus
Repeat verse and chorus
Middle part with some more dumb guitar work that neither goes anywhere nor has anything to do with the previous parts - all interchangeable, you could take the intro from one song, the verse from another, the chorus from a third, the middle from a fourth, and have a perfectly "good" new song.

из ревюто му на Damage done на Dark Tranquillity

[Mangalf]

Тоя май ще ми стане любимец . Евала на куражлията който е наредил Транкуилити.

[Airin Of Ancelot]

Лошото е, че освен кураж май друго си няма...

[lodborg]

Изисква се ебаааати куражът, за да оплюеш някого по интернет. Страшна работа, току виж те баннат.

[Mangalf]

с него май сме единствените дето не ги признаваме Транкуилити, тъй че да

[Exhumator]

Добре бе, кво ми говорите за някакъв, дето написал 0%, (да 0%) за Master Of Puppets и го нарича The Album That Killed Heavy Metal. Не е куражлия, а иска да се прави на интересен, очевидно е от повечето му ревюта, оплюва всяка общопризната и доказана група.

[Nikola Bathory]

Satyr отдавна е известен с тъпотата си, така че нищо ново не научавам от този пасквил.

Именно, тоя слабоумник е супер жалък!!

[abydos]

Да се завърна в темата и аз, но първо искам да кажа няколко думи за Металика. Споменаваше се, че в тях липсва талант, което за мен е напълно вярно. Като музиканти са гола вода, елементарни, скучни и повтарящи се (особено след загубата на наистина добър басист). Вярно е, че са големи, но не можеш (като Ахат) да почиваш на дърти лаври от преди почти 20 години.
Единственото, което направиха е да смесят две неща, които не са били смесвани до тогава и да жънат успехите от това. След ударните си албуми са в постоянен спад. И все пак не мога да отрека, че са титани в жанра и съм благодарен, че се появиха, защото павираха пътя за много от сегашните ми любими групи.

Поразрових се малко из ревютата за един от най-любимите ми албуми изобщо - AWAKE на Dream Theater.
Мрачен, агресивен, лиричен, мелодичен, вдъхновен. Няма слабо място в албума - текстовете са добри, песните са добре конструирани, без излишни сложности и фукни, мелодиите са подходящи, красиви и свежи, нови. Разбирам защо хора не биха харесвали албума, или части от него, но това макар и културно написано "ревю" ме смая. Да не те засегне този албум поне отчасти (а да си фен на бандата, жанра) означава да нямаш душа. Ето за какво става дума:

This album is really stale, dry, and mostly, boring to my ears. I don't sense any artistic touch, nor do I experience any atmospheric sensations. Erotomania has a great keyboard line, and the Silent Man is decent, but the rest of this album revolves purely around techinical skill and lacks any feel (that, undefinable, invisible thing), musical or lyrical poetry, or anything really fresh. I'm not a fan of the tones and sounds of the instruments here (drums and guitar particularily) and LaBrie's vocals are at their most annoying. Songs like "The Mirror" are very aggressive, simple metal songs with interesting, amusing, but ultimately dull rhythmic guff. Space Dye Vest's piano intro does nothing for me; I feel no emotional response to it. And Scarred seems to be 11 minutes without substance.

This is my personal opinion on the piece, and if you disagree (I know many of you do) please do not be offended.

Source: http://www.progarchives.com/Review.asp?id=117943

[Rodd1ck]

^По същия начин някой друг човек би се смаял на твоето културно написано определение за Metallica.

И между другото тоя албум ми е може би любимия на Dream Theater.

[abydos]

Нищо невярно не съм казал за Металика. Слаби инструменталисти, от 20 години почти не са издали нещо, което да достига първите им албуми. Машина за пари са, и станаха такъв хит само защото до тогава не е имало точно такава група каквато са били те.

[Rodd1ck]

Че то това последното малко ли е само по себе си?

[abydos]

Да, има си термин за подобни явления, макар и да не е точно приложимо към случая - one hit wonder.
Бяха нови, имаха няколко идеи, изградиха си име и след това вече почти 20 години разчитат на онази слава да им продава албумите. Целият проблем им идва от това, че са слаби инструменталисти и музиканти. Нямат идеи, а ако имат - умението им да използват инструментите си им пречи да ги "съживят". Има и друг термин - sellouts. Той пасва тотално.
Но не това е темата, така че няма смисъл да се дискутира тук.

[Rodd1ck]

Съжалявам, но не можеш да даваш такива крайни определения без значение какво е мението ти.
На едно друго място човек направи сравнение между въпросната група и друга не по-малко титулувана, но основно в своите среди група - Queensrÿche по отношение на техничност и други критерии. Този човек изрази малко крайно мнение по отношение превъзходство на Metallica, но за музикална некомпетентност не може да се говори в случая, по-скоро е един вид субективност и емоционално отношение.

[abydos]

Двете групи имат нещо много общо: от повече от десетилетие и двете не са могли да достигнат нито един от албумите си от когато бяха нещо страховито в жанра си .

[Warrior Of Ice]

abydos, доста си краен по отношение на Metallica. Не може да се нарича one hit wonder една банда, която е издала четири от най-важните траш метъл албуми въобще. Иначе съм напълно съгласен за музикантските им качества, както и за тоталната им творческа импотентност през последните години.

[Ulair]

^ +1 Ех... а бяха една от групите, с които прослушах тази музика.

[SepulTeraHead]

Да, има си термин за подобни явления, макар и да не е точно приложимо към случая - one hit wonder.

АХАХАХАХАХАХ!!!!!!!!!!!!!!!1111111111

Банда, която в продължение на близо 30 години не спира, от 20 години (поне) всяко тяхно издание се продава в огромни тиражи, повлияли са на сцената дао такава степен, че направо се чувствам тъпо да го пиша даже... и изведнъж са ONE HIT WONDER! OMFG!

Направи услуга на генетичния фонд на човечеството и нямай деца. kthxbai.

[abydos]

Искрено се надявам сам да послушаш съвета си.
От 20 години всеки техен албум не е нищо ново в музиката, а точно обратното - опити да останат популярни, да звучат модерно и т.н. Точно с албумите след черния не са променяли или повлияли с нищо. И когато казвах one hit wonder, го ползвах приблизително. Да, направили са 4 големи албума, но за 30 години да направиш само 4 албума, които да са на ниво и то това да са ти първите албуми и след това просто да се носиш по течението... какво да кажа.

Моля някой админ/мод да се намеси и да зачисти темата от офтопиците ако е възможно.

[Divine Assassin]

Metallica е групата положила основите на целия жанр. Накарала е милиони хора по света да започнат да слушат хубава музика. Няма човек, който да не е чувал за тях или да не може да каже поне едно изречение от някоя тяхна песен - независимо на каква възраст е или каква музика слуша. Това е много повече от достатъчно за си заслужат моето безкрайно и несекващо уважение, независимо какви ги вършат сега. А, кой знае, може и да ме зарадват отново някой ден..

[Lanfear]

Съгласна съм с Divine Assassin - и аз отраснах с тях . Не трябва да ги съдим толкова... а и не смятам, че са само надолу от 20год, може да не са нищо ново но аз лично нямам силици да кажа каквото и да е против тях...ееех спомени!! А за по-модерното звучене - ми... що пък не - лично аз с нетърпение чакам новия албум - ха дано ни зарадват нали Асасине?
Относно ревю-то за AWAKE -Dream Theater, което пост-на abydos.... потресох се...

[SepulTeraHead]

От 20 години всеки техен албум не е нищо ново в музиката, а точно обратното - опити да останат популярни, да звучат модерно и т.н. Точно с албумите след черния не са променяли или повлияли с нищо. И когато казвах one hit wonder, го ползвах приблизително. Да, направили са 4 големи албума, но за 30 години да направиш само 4 албума, които да са на ниво и то това да са ти първите албуми и след това просто да се носиш по течението... какво да кажа.

Кажи ми една (цифром - 1) група, която да е просъществувала толкова време и да има повече от 1, максимум 2-3 албума, които даса повлияли на музиката по някакъв начин. Никой не е законодател в музиката перманентно в продължение на толкова време. Повечето банди стигат един връх - един брилянтен албум, нерядко първия им, с който казват всичко, което са имали да казват, и от там нататък циклят на изграденото. Някои имат по няколко такива момента - Metallica например. И това е. Кажи просто една (1) банда, която да не е така, за да имат упреците ти към Metallica някаква почва, ебати!

Иначе ако става въпрос за техничарски умения - това обикновено е аргумента на всички душевно импотентни хора, които не схващат, че музиката е въпрос на чувство и емоция, а не гонене на рекорд по изстреляни ноти в секунда. Още повече, че Metallica специално не знам да са имали особено големи претенции да са каквито и да е техничари. Пичовете дънят пънк-рок кавъри за Бога! И това е идеята - it rocks! Другото са глупости...

[Fish]

Виж сега, това, че Metallica са били велики едно време, не значи, че сега не са достойни за съжаление клоуни. Дали са много на сцената и това е достойно за възхищение, но за стореното през последните 15 години не заслужават друго, освен негативи.

[pa®tci]

Стига сте се крънкяли - всичко опира до комерс Има адски много банди, чиято музика е можело да промени сцената по един или друг начин, но липсата на промоция и подкрепа от лейбълите, с които са подписали, не веднаж и дваж са "карали" тез банди просто да се разпаднат в небитието, и то за сметка на банди Любимци на същите тези лейбъли ... а и да не забравяме за влиянието на "музикалните" телевизии; а сега -> back on topic, плийз... ръзийш ли...





ПП Кур за МеталицА

[Aggressive Perfe...]

Архивите предлагат някои мега-тъпи ревюта...

S.O.D. - Speak English or Die

What a silly little album - 56%
Written by UltraBoris on August 8th, 2002

Yes, it may have been a thrash revolution when it came out, but this album is fraught with underdeveloped songs and riff ideas that really go nowhere. There are just far too many good riffs here to call this a total waste, but so many of the songs are over way too fast before they are properly developed. 11 songs out of 22 are between 1.30 and 2.33 long, which pretty much means that you have three main riffs: an intro, an under-verse, and a New York style contrast break riff. Which is nice, but if you put two of these songs together, you'd actually get somewhere (where somewhere = Nuclear Assault's "Game Over" album, to be more exact).

The remaining 11 songs are practically complete throwaways: "Diamonds and Rust extended version", "Hey Gordy", etc etc. The exceptions are "Chromatic Death" which is a nice instrumental, and "Fuck the Middle East", which is 24 seconds long, and is pretty much two verses and out.

Again, the riffs are there, but everything is so completely disjoint that it's hard for this album to really find a rhythm. Which is a shame, since a lot of these songs are catchy as fuck, and would've made awesome 3 minute thrash anthems (see again, the "Game Over" album - I'm not just saying that arbitrarily, the Dan Lilker influence is heavy on both).

Sepultura - Arise

They were running out of riffs - 74%
Written by UltraBoris on August 3rd, 2002

This album is very interesting in that it does not suck, but if you compare it with its predecessor (Beneath the Remains), you can pretty much extrapolate that the next one is going to suck (Chaos AD).

This is the third of Sepultura's three great thrash albums in a row, starting with Schizophrenia. It is not as frantic as the two that preceded it, and the songs are not quite as fast, and have more of a groove to them. That said, each song still has 5 to 10 memorable riffs (just not 15-20 riffs like Beneath the Remains, or 41 riffs like "From the Past Comes the Storms" on Schizophrenia). Yes, the two albums before this one are better, but that doesn't mean this one is worth ignoring. If you like thrash, you will like this album.

The best songs on here are the title track, "Dead Embryonic Cells" which has a very nice New-York-thrash styled main riff (single note, midpaced, "mosh riff"), and also the last track, Infected Voice, which is quite a nice closer, and is probably the most brutal on here. In conclusion, this is Sepultura's last album worth getting.

I’d Rather Listen to a Pantera Clone... - 35%
Written by MushroomStamp on December 10th, 2007

This is the Toto of thrash/death metal – technically proficient musicians playing a tame, half-finished clone of what they try to aim at. Gone is the fury of past albums, replaced with a by-the-textbook collection of songs. The quality and quantity of riffs and drum hooks has experienced a severe drop since 1987, and with Max Cavalera’s vocals remaining as one-dimensional as always before, there is nothing at hand that could save this album from being a monotonous celebration of boredom.

What of the riffs, the basis of any thrashy album…? Combine a dry guitar tone, masses of unimaginative palm muting and an astounding lack of tonal variety, and the end result is the rhythm guitar that is found on Arise. It is as if there are only four riffs on the album, recycled ad infinitum – the first is, of course, the palm muted E and its dear friend Random Power Chord, played at a moderately fast tempo; the second is the half-time feel version of the previous; the third is the fast ”Arise” variation; and the fourth is a merry feelgood riff (see 0:42 of Murder, for example).

Perhaps the band realized how dull its songs were turning out, so they decided to spice up things with a few lead guitar bits on top of the riffing. Sepultura were never masters of melody, but on Arise, they insist on trying it anyway – enter guitar ditties that hover above the songs without a lasting effect. Together with the inane rhythm guitar work that plagues the album, these leads form a marriage that is a Lutheran Protestant’s dream – devoid of surprises, grey in colour, and something your grandmother wouldn’t be offended by.

The songs on Arise follow a predictable pattern: there is a constant fluttering between faster sections and parts in half-time feel. This is, along with the lack of true headbanger riffs, one of the most crucial elements to contribute to the mediocrity of this album. These are not good breakdowns that release energy of past riffs; these are random slow-downs. Whenever a decent thrash riff begins (often the first riff of a song), its feet of clay are shot from under it within seconds by the fearsome giant called Boring and Useless Midtempo Section. In addition, the connections between these different parts are often all too vague – or nonexistent – further underlining how terribly lazy the songwriting is.

The only song that manages to build some momentum by not fucking around completely aimlessly is Desperate Cry, although even that number does not bear too many listens a month. The title track and the last offering Infected Voice are decent thrash numbers structure-wise, but they suffer from the mediocre riffing of Max and Andreas. As for the rest: Jesus Christ, I would rather listen to a random Pantera clone.

Това ме смаза.

Sepultura - Chaos A.D.

Pretty much worthless - 21%
Written by Mungo on May 29th, 2007

After putting out four albums which were the perfect blend of death and thrash metal with shitloads of riffs, Sepultura seemed to have run out of ideas. They couldn’t come up with any new thrash riffs that were actually good, and the aggression they previously held was slipping away. They wanted to continue however, and so they released the steaming dung heap that would be known as Chaos AD.

See, the boys in Sepultura, having previously written songs with at least six riffs a song played at breakneck speed, weren’t sure how to write another album considering their lack of solid riffs. So they picked some thrash riffs out at random, slowed them down and downtuned to make up for the lack of heaviness. This way they could have an excuse for playing slow to midpaced with a single riff per song, and to the people who said it wasn’t thrash, they could counter them by saying it had a ‘more crushing sound’. They weren’t really that angry as before, but they needed something to make it sound more metal, so they threw in some unintelligent lyrics focused around anti authority. Sure, they weren’t exactly geniuses at writing lyrics on the previous albums, but at least those ones suited the type of music they used to play. Max Cavalera’s voice was starting to go to shit but he couldn’t sing, so instead of doing death-ish screams/growls, he opted for an idiotic sounding shout which was supposed to sound extreme and pissed off, but ended up sounding more annoying than anything else.

That’s really what the album sounds like. When you combine all the aforementioned elements you get a pretty good image in your head of what the content involves. The whole thing drags along in the same pattern, not really changing or evolving or speeding up, just content to stay at the same pace, with the same sounding ‘riffs’, with the same drawn out shouts. As one could expect, this starts to get old quickly. While it isn’t too bad listening to a song every now and then, trying to listen to the whole album is a chore, I myself only having done it once. It just stays the same, not managing to keep the listeners attention for more than five minutes or so. And just when a good riff comes along and manages to make the listener sit up, it is slaughtered by some stupid noises (Manifest), annoying vocals (Biotech is Godzilla) or something else of equal worthlessness. The album is 50 minutes long, but feels as if it should be 20, and the individual songs are too long at only 3 or 4 minutes.

This album is just pointless and worthless. When you consider who released it and the quality of their previous albums it feels as if it is a different band behind it. This isn’t even recommended for people who are heavily into groove metal, and the few highlights (Refuse/Resist and Slave New World) are barely even worth downloading. This is a failure in every sense of the word, and a completely worthless album.

This is a serious effort? - 21%
Written by UltraBoris on May 29th, 2004

This must be a complete joke, right? After Arise, which had plenty of groove but also plenty of riffs, they put out... this?? This doesn't even function well as punk rock, it's that sloppy and that careless and that seemingly done without regard to making music.

What this can be described as best is a vocal track over random instrumentation, where the two are entirely disjoint and appear to have been recorded in separate studios. Instrumentally, the whole damn thing sounds like one really long intro to a thrash album, with the slow riffs that come in and any minute now - really, any time now, come on folks, you expect this to blast out into some screaming riffage.

The closest thing that this comes to screaming riffage is the intro to Slave New World, which is a bit above midpaced, and for the most part sounds like a punk rock song... not quite thrash enough to be thrash, but at least it doesn't sound like someone is trying to pass a bowel movement.

The rest of the album... yep, it's pure defecation. Including Max's constipated vocals being mixed far too loud in the mix... these aren't death growls; these are random barks. And they are about 9dB too loud for anyone's good. All you hear is this megalomaniac asshole talking with his funny accent, like a badly designed Hitler making a badly designed speech.

DAS!

EST!

GUT!

The whole FUCKING album sounds like that. Believe me, it's funny for the first ten seconds or so (Chaos AD, tanks on the streets!) but then you start wondering if the whole thing ever turns into anything musical, ever.

Aside from the brief moments here and there, the answer is, no it does not ever turn into anything musical. The only digressions from the random Machine Head sounding half-Pantera riffs (does that make them quarter-thrash??) are silly instrumentals like Kaiowas - that little acoustic guitar bit sounds more Fleetwood Mac than anything else, except Fleetwood Mac didn't sound like a 33rpm LP stuck on repeat, ever. And I can still hear you saying, you - and I can still hear you saying, you - and I can still hear you saying... OH AND TURN THOSE FUCKING DRUMS DOWN.

Oh yeah, the cover of The Hunt? Everyone calls this a highlight... the only thing that's any good about it is that the vocals are turned down a bit, and it's a bit more catchy than the rest; but not nearly enough to make it any memorable.

Complete shit here from the cunts of Brasil. Again, I don't think this is a serious record. Like Bathory's "Octagon", they probably thought that people would - given the quality of the first four albums - buy anything with a 'Sepultura' tag on it.

Well, don't buy this shit. It's completely without value. Good grief, it's worse than the first Machine Head album. There's pretty much nothing catchy here - not the opening riff to Refuse-Resist, not anywhere else. Okay maybe the first few seconds of Manifest (before they get into the random stupidity), and about half of Slave New World, but come on, even Regurgitated Cow Fetus could come up with a minute and a half of thrash among forty-eight minutes of pure shit.

Хааааааааааахахахахахахахахаахахахаха!

[scion_of_storm]

Аз ти казвам , че ултраборис е фурия

[Rodd1ck]

Аз пръв го споменах.

[Aggressive Perfe...]

^Ама тоя наистина е тъп:
At the Gates - Slaughter of the Soul

A less annoying The Haunted - 38%
Written by UltraBoris on May 21st, 2003

So imagine if The Haunted actually threw in more than one thrash riff per career, and didn't have that idiot of a hardcore barker doing vocals... well, you'd get this album. This is pretty much staple Gothenburg death metal, with some decent riffage every once in a while... unfortunately every once in a while it succumbs to the absolute wretched dynamic excesses that make Dark Tranquillity and the other mainstays of the genre so unlistenable. These two cardinal sins are: a) Drop the guitars and make the vocals the main point of the song, and 2) lots of overlong noodling without real riff intensity.

The first two songs are straightforward and solid, with even a nice thrash riff in Blinded by Fear popping up - then Cold is where the album reveals its true "melodic" character... there's the silly acoustic passage around 1.45 and then the solo over the really fucking boring midpaced riff right after that. Then, the end of Under a Serpent Sun has the vocals interlude. Yeah, if you like Gothenburg, you'll like this one.

Then there's the dumb interlude "Into a Dead Sky", which then returns us to the "usual" sound of fast not-quite-thrash riffage of Suicide Nation. The Haunted fans, listen up... this is your album right here. The song gets better as it goes on, but it is still very repetitive. Suicide, suicide, suicide.... great.

The good parts of the album - decent solos and when they have fast riffs underneath they are quite enjoyable, it is the midpaced wankery that really sucks, and man these guys are good at that too - apparently to graduate from Gothenburg University you have to take a degree in that. Even the fast songs kinda blend into each other - the verse sections are completely interchangeable.

But hey, it's a massive step up over previous At the Gates, which was just absurdly bad.

[Wolfheart]

Manigance - LґOmbre Et La Lumiere
--------------------------------------------------------------------------------

Nowadays, the Power Metal terrain is well mapped. Discovering new territory is becoming more and more difficult.

Manigance did exactly that with their 2002 album 'Ange Ou Demon', but arguably, 2004's 'D'un Autre Sang' saw the band conceding ground to some of the new kids on the block.

Thankfully, guitarist Francoise Merle and vocalist Didier Delsaux appear to have sharpened up their songwriting pencils for this, Manigance's fourth full studio album, 'L'Ombre Et La Lumiere'.

That said, and maybe it's no surprise, there's nothing here to match the majesty of 'Dernier Hommage', the splendour of 'L'Ultime Seconde' or the adrenalin pumping kick of 'Integrite' from 'AOD'. But a number of tracks at least replicate 'Ange Ou Demon's energetic vitality and one or two come tantalisingly close to 'Ange Ou Demon's power metal benchmark.

'L'Ombre et la Lumiere' explodes into life with the awesome sensory overload of 'Envahisseur', a gilded Prog/Power metal hybrid. Other standout moments include the escalating operatics of 'Sang Millenaire', the neck snapping, high velocity power of 'Privilege' and 'Sentinelle's pneumatically powered riff and motorised rhythms. But album standout by a mile (or a kilometre) is the atypical 'La Force Des Souvenirs'. This track positively pulses with life and is suffused with such compassion and tenderness that in any other setting, the surrounding tracks would seem cold and emotionless.

The one constant across all four albums - and therefore easy to take for granted - has been Merle's plush, heavily layered production. Here, it's coated with a sheen of sonic grandeur that is absolutely perfect for the band's ambitious power metal, and particularly for Delsaux's dynamic delivery. Within that operatic framework, Merle's own guitarwork is epic, creating an overwhelming sense of momentum and an unstoppable drive that just takes no prisoners.

Frequently, where the songs just aren't strong enough, the performances and the production save the day.

But unfortunately, at times you just can't escape the feeling that it's all a bit forced, that what could have been so special is rendered a little bit predictable by the lack of really memorable melodies. But have no doubt, this is better than most, it's just that Manigance now seem to be constantly teetering on the brink - greatness seems impossibly elusive for this outstanding band. Pity.

Rating: 6/10

Често се случва някоя пауър група като кривне от пауъра, верните й пауър фенове да се нахвърлят и бой!!! Същото беше и с последния албум на Sonata Arctica. И Sonata и Manigance никога не са били баш пауър и никога не са се опитвали да се придържат към рамките на този стил.

Фрази, като pneumatically powered riff и motorised rhythms трепят прасето с мотиката.

[Rolf]

И Sonata и Manigance никога не са били баш пауър и никога не са се опитвали да се придържат към рамките на този стил.

Точно пък Sonata никога да не са били... Ранният им Stratovarius-ки период ако не е пауър, не знам кое е.

[Aggressive Perfe...]

Hello Recycling Bin! - 12%
Written by Falconsbane on May 18th, 2005

If you asked the average metalhead to name the landmark releases in metal history, chances are, Iron Maiden's "The Number of the Beast" would make the list. Of course, the average metalhead would be hard pressed to come up with a room temperature IQ at the North Pole, so we would probably do better better to ignore such opinions. In truth, "The Number of the Beast" marked Iron Maiden's descent into self-parody, a trend that would only get worse with each subsequent album. Even the addition of the incomparable Bruce Dickinson on lead vocals is not enough to cover up the album's glaring flaws.

"The Number of the Beast" is the first Maiden album to display Steve Harris' mature writing style, and by "mature" I mean this is the first album where Steve figured out he didn't actually have to write new songs to impress his brain dead fanbase. Accordingly, "The Number of the Beast" consists of "Hallowed be Thy Name," "22 Acacia Avenue" and one other song repeated seven times. While it is true that the former remains one of the more brilliant pieces of songwriting to emerge from the NWOBHM movement it in no way compensates for the miserable quality of the rest of the album. It is a tribute to the greatness of Bruce Dickinson that he is able to rise above such mediocre material to lend a certain anthemic urgency to otherwise DOA songs like "Run to the Hills" and "Invaders," but even he can's save absolute dreck like the unbearably cheesy title track.

"The Number of the Beast" is also notable for its introduction of a basic approach to mixing and production that would help sap the life from the band's music for the next two decades. The vocals are pulled forward (good idea, as Dickinson was clearly the best thing the band had going from them), but so is the bass. The latter is annoyingly up front, for reasons that probably have to do with Steve Harris' massive (and largely unearned) ego. That this self-indulgence comes at the expense of an adequate guitar sound is unforgivable, and it is a clear sign of just who was responsible for turning Iron Maiden into the most boring and predictable band in heavy metal.

Гхахахахахахаххахаахха!!!

[Slash]

Поредното малоумно ревю в метъл архивите на "Torn" от някакво 14 годишно кретенче.

[scion_of_storm]

^ Аха. Ще ме накарат да си напиша първото ревю в метъл архивс копелетата.

Edit след един час: Айде, полетя за одобрение. Ще видим какво става.

[Airin Of Ancelot]

"Torn" за мен си е перфектен албум, а "критиките", с които са го засипали, звучат меко казано несериозно и въобще смешно. Не може аргументацията ти срещу дадена творба да се изчерпва с глупости от рода на "това е тъпо и гейско".

[Fish]

Според мен направо има някакво тенденциозно отношение от страна на екипа на Metal Archives, след като толерират само негативните ревюта за Torn. Повече от сигурен съм, че немалко хора са се изказали и положително за албума.

[sgoh]

Според мен направо има някакво тенденциозно отношение от страна на екипа на Metal Archives, след като толерират само негативните ревюта за Torn.

Така е баце. Само се замисли, що спряха "Мелодия на годината".

[scion_of_storm]

^

Между другото, и аз имам подобно усещане. Ревюто ми така и не бе прието, а колкото и да са тъпоноси в архивите, не мисля че би трябвало да има преобладаващи такива кретенизми за шведите ;р

[_TNT_]

Интересно ми е как са се обосновали при отказа, ако въобще са се обяснявали, де?
Edit: V Дам, ясно. Аз от време на време наминавам от там да видя дали не е минало някое нормално ревю и затова питам.

[scion_of_storm]

Не са се, може да се бавят, ама две седмици вече да се бавят за едно ревю? Айде стига бе:Р (ако към мен беше отправено)

[Slash]

Не могат да ти го публикуват още, Сашо. От достоверни източници знам, че в metal archives teen problem са заети в момента да си бъркат в ануса и да вадят нов мат'рял за ревюта...