България или чужбина Опции

[Nirvana_Girl]

Онзи ден, петък, на запитването на една даскалка какво ще правя като завърша,аз и обясних че смятам да остана тук да уча. Тя почти ми се изсмя и започна да ми обяснява как с моя потенциал мога да замина в чужбина за едно по добро бъдеще вместо тук да "се чудя как да свържа двата края". Но не искам. Тук сам родена, тук искам да уча, да работя и да умра(колкото и възвишено, патетично или смешно да звучи). Ами вие...какво мислите? И независимо от шансовете тук и там какво бихте избрали ?

[Pyjamka]

^Много истина има в думите ти, Wolfheart.
Моето мнение общо взето се препокрива с повечето казани неща. Всеки си избира как, къде, с кого и защо да живее (махнете "защо") според това на кое място как се чувства. Може да е в чужбина и да е заринат в пари, но да е самотен; може да е в родната си страна и цялото село да го знае по име, но да мизерства и да не води смислен живот (дефинирам смислен: да имаш работа, семейство, поколение, за което да се грижиш и което да подсигуриш). Докато си на 19 си мислиш, че и когато си на 28 ще си в България, избрал си си някакво въображаемо жилище за дом, мечтаеш какви ще са децата ти и прочие, но, както Стефан е казал в началото на темата, нямаш и понятие накъде ще те отвее вятърът, когато станеш на 21. Пред човек има много възможности, дори и да не ги виждаме/осъзнаваме. Трябва да премисляме кое би било по-добро за нас и да действаме. Е, дали ще повишим БВП и ще спомогнем за напредъка на НТП на "отечетството мило" е друг въпрос. Реално погледнато, много малко от нещата си остават само за тук, за България, без да пълнят нечия чуждестранна гуша. Но няма да задълбавам тази тема.
Ще кажа за себе си. Аз съм решила (засега) да остана в България - да завърша средното си образование, да започна висше... Дали бих специализирала в друга държава? Да, бих отишла другаде, за да придобия някакви специални умения или за да сравня поне нивото на образование и квалификация, но, с ръка на сърцето казвам, искам да си живея тук след това. И на мен като на част от писалите преди мен просто ми е добре тук и чувствам, че за дълго няма да се справя навън.
Но каквото и да си говорим, всичко е мимолетно. Току-виж съмв и пратила картичка от Париж след някое-друго време с милия текст: Je vous aime, mes petits lapins! Je crois qu'on ne se verra jamais puisque je trouvai une nouvelle famile, une nouvelle maison et je ne veux pas revenir. (С две думи: майната ви, имам нов живот и никога няма да се върна!!!)