Родители=Приятели? Опции

[Metallica]

Тук сте се събрали доста младежи.Според вас можете ли да бъдете приятели с родителите си,или възрастта си е една сериозна пропаст и никога няма да се разбираме ние родителите и вие децата.Според мен въпреки че съм млада майка разликата с големия ми син е 18 години,смятам че никога няма да говорим на един и същи език.Права ли съм???!

[SpiritCrusher]

Смятам, че по този въпрос нещата не бива да се генерализират. Родителското тяло би могло да ти бъде приятел, но никога няма да се достигне онази степен на близост на откровеност, каквито се проявяват при взаимоотношенията с истинските приятели. Поведението ни спрямо родителите се детерминира и от един важен фактор - разликата във възрастта помежду ни. Ако тази разлика е огромна е неимоверно трудно е да намерим общи теми на разговор, да не говорим за нещо повече. Това разбира се, не пречи на взаимното разбирателство, даже напротив. Но съществува един психологически лимит, който ние не можем да прекрачим т.е. пред приятелите по-лесно споделяме нещо твърде лично, отколкото с родителите (при условие, пак повтарям, че имаме драстична разлика в годините). Тези, които са станали родители млади са склонни да приемат новото и различното, децата им ги възприемат по-скоро като свои връстници и е много лесно да се "стопи ледът" помежду им. Невъзможно е да "обработиш" родител със силно консервативни възгледи, който е и 38 години по-възрастен от теб, какъвто в частност е моят случай. Така че според мен дистанцията между родител-син/дъщеря се засилва правопорционално на разликата в годините между тях.