Родители=Приятели? Опции

[Metallica]

Тук сте се събрали доста младежи.Според вас можете ли да бъдете приятели с родителите си,или възрастта си е една сериозна пропаст и никога няма да се разбираме ние родителите и вие децата.Според мен въпреки че съм млада майка разликата с големия ми син е 18 години,смятам че никога няма да говорим на един и същи език.Права ли съм???!

[emerald]

Аз започнах да се разбирам с моите едва след 20! Може би всичко се дължи на факта, че най-накрая ме оставиха на свобода. Струва ми се най-важно е да не притискаш другите да правят това, което ти смяташ за правилно. А понякога на децата им отнема доста време да оценят това, че имат семейство, дори да се държиш добре с тях. Наистина е много различно за всеки.
А това че много неща не съм им казала, е вярно, обаче не ми пречи да си ги обичам, както и те мен. Просто хората са различни, много ясно че не могат за всичко да ме разберат. Важното е да те подкрепят, въпреки това.
И това за съжителството по неволя донякъде е вярно. Но само донякъде! Доколкото не си си избрал родителите, нито пък децата. Но ако животът ти е бил с тях и в един момент си тръгнеш, ще видиш че нещо ти липсва. Вярно по неволя и двете страни са принудени да търпят какви ли не изпълнения, но пък е интересно. На мен примерно всички в семейството (без мен) са козирози и на моменти не мога да изтърпя лудницата, но пък иначе е забавно
И на края, възрастта може да се превърне в пропаст, ама съвсем не е задължително условие. Ако човек има достатъчно широк мироглед и желание да опознава другите, не виждам как може възрастта да е пречка. Пречките са други разни, неприятни предразсъдъци.