Брак Опции

[noel_f]

Знам, че е малко странно едно 17 годишно момиче да поства такава тема, но напоследък съм обзета от мисли за бъдещето и се чудех какво мислите по този въпрос.

Изобщо какво мислите за брака като цяло? Дали можеш да останеш верен на някого цял живот? Дали няма да се гледа с лошо око на теб ако не сключиш брак до определена възраст?И коя е според вас най-подходящата възраст за склюцване на брак?

[Pyjamka]

Само аз ли съм останала в този свят да подкрепям брака?
На скоро правихме дискусия в класа на тази тема и се оказа, че съм единствената, която е готова да приеме брачния живот, "докато смъртта ни раздели", с всичките му плюсове и минуси.
Да започнем от самата сватба като вид празник. Да, сватбата е точно празник - за един ден и една нощ със сигурност ще си помислят някои. Но не. Сватбата няма аналог и като емоция и изживяване е безпрецедента. Подготовката за сватбата, изборът на рокля, костюм, подходящо заведение, сватбена торта и безбройни други глезотийки могат до такава степен да съживят връзката особено ако младоженците са заедно от много време - 6, 7, 8 години примерно - и бракът е единственото, което на практика им остава да направят. По законите на Р България църковният брак не е задължителен, което освобождава младоженците от разточителните и скучни (за някои) сватбени литургии. Цветя, подаръци, майчини сълзи и бащини прегръдки - може ли да получиш всичко това, ако просто заявиш, че заживяваш с даден човек и не го отпразнуваш по никакъв начин?
Стъпването в брак като тайнство и сакрален процес е може би наистина отживяло (но защо ли всъщност?); ценностите, които носи бракът, вече излизат от неговите граници и съществуването им е възможно и без подпис под - как нарекохте по-горе брачния документ? Бракът не може да донесе щастие и събере отчужденото семейство, когато магията си е отишла. Но със себе си той носи сигурност, която трудно би се усетила при едно съжителство "на семейни начела". Ако не може да донесе сплотение, той поне малко или много забавя безвъзвратната раздяла и дава още един и още един шанс на вреклите се във вечна любов; бракът е този, който напомня на решилия да напусне, че все някога, все някак любовта е била голяма и че причините, поради които е бил сключен този съюз, може все още да се крият - било то и в най-тихото ъгълче на изстрадалите души. Какъв пример ще се даде на едно дете - капка живот, родена с много любов, ако майка му без никаква пречка събере един ден багажа си и заяви нагло на таткото: "Ние не сме женени, нищо не ме спира тук!"? От гордост ли младите не сключват брак вече? Или от егоизъм и мрачен скептицизъм, мислейки за дните, когато всичко ще си е отишло и ще дойде раздялата?
Чисто практично, в обществото бракът е толериран и носи много повече облекчения. Ще ми отпуснат ли семеен ипотечен кредит за нов дом, ако аз просто съжителствам с някого? Ще има ли за детето ми намаления, ако майка му си няма законен съпруг? И не на последно място: няма ли да бъда "онази, дето се прибра с един и даже му роди дете", ако не сключа брак?
Оженването е повод за гордост - както за жената, така и за мъжа. То не е срамно, старомодно или безсмислено. Не виждам как човек не може да не пожелае да сключи брак.

Надявах се в темата да прочета мнение като моето доста в началото, но уви - видях, че днес брак е равно на сделка, а за булките е много модно да са в черно.