Брак Опции

[noel_f]

Знам, че е малко странно едно 17 годишно момиче да поства такава тема, но напоследък съм обзета от мисли за бъдещето и се чудех какво мислите по този въпрос.

Изобщо какво мислите за брака като цяло? Дали можеш да останеш верен на някого цял живот? Дали няма да се гледа с лошо око на теб ако не сключиш брак до определена възраст?И коя е според вас най-подходящата възраст за склюцване на брак?

[Pyjamka]

^Тук нещата опират изключително много до взаимоотношенията между отделните хора. Семействата не са оставени на произвола на съдбата - съпрузите винаги могат да седнат и да проведат трезв разговор за бъдещето си, било то в компанията на родителите си или на брачен консултант. Ако драмата стигне краен предел, има и развод. Важното е разумът да води и да се избягват ексцесии и насилства.
Бракът е този, който трябва да лежи в основата. Аз съжителството без брак до виждам като едва ли не временно; не съм го изкарала на гърба си (по обясними причини), но имам чувството, че при събирането "на семейни начела" първата умисъл не е в съвместния живот, а в по-лесната последваща раздяла (била тя след 5, 6 или 10 години).

[Vehement`Desire]

при събирането "на семейни начела" първата умисъл не е в съвместния живот, а в по-лесната последваща раздяла (била тя след 5, 6 или 10 години).

Дори и да е така, пак има смисъл, защото ако тръгнеш да се развеждаш, само си навличаш куп главоболия на главата - ходене по адвоката, разделяне на имущества, издръжки и тем подобни глупости. А ако е било писано да се разделиш с човека до теб, защо това трябва да е по най-трудния и гаден начин? Раздялата е нещо естествено, защото хората се променят и в един момент разбират, че човекът до тях също се е променил и за жалост не всеки път към по-добро. Глупаво е според мен да се обричаш цял живот на един и същи човек. Ако се получи с някого - страхотно, но не живеем в приказка, където се случват чудеса. Лично мнение.

[Pyjamka]

Глупаво е според мен да се обричаш цял живот на един и същи човек. Ако се получи с някого - страхотно, но не живеем в приказка, където се случват чудеса. Лично мнение.

А моето мнение е друго: семейството, защитено с брак, се гради в продължение на десетилетия. Това е сигурно най-голямата отговорност, но и най-милото право, което всеки има в този живот. Да поставиш едно ново начало и да го обгрижваш до края на сетните си сили е най-голямото постижение, което човек е способен да направи. Обричаш е грозна дума. Защо да не се отдадеш на един човек и на каузата, която заедно сте поели? Не може да съм нечия житейска спътница, да имам деца, дом и животът ми да е обвързан с тях, но в един момент да кажа: "Не! Стига толкова! Достатъчно ти се обричах, сега съм на 43, но тръгвам да си търся друг, та да не изпусна нещо от голямото съществуване!" Всеки си има свои интереси и си ги гледа, но защо да не свържеш интересите си с тези на някого друг и да не си готов до последната капка кръв да се бориш? Вярно е, че хората се променят. Любовта и страстта неимоверно отлитат с хода на времето. Но остава уважението, привързаността. Навика, ако мога толкова грубо да се изразя, да си с този човек и да чувстваш присъствието му. Тук идва въпросът дали ТОЙ е човекът, дали правилно си го избрал, но (вече се повтарям) щом веднъж си го избрал, значи е имало причина и нейните корени отново могат да се възродят.
Не наричам чудо обвързването с брак между двама души и изкарването, било на бурен или спокоен живот, до дълбоки старини.