Кво мислите за концерта на HelloweeN?, Kak беше? Опции

[InsArtTure]

За мен си беше перфектно-кво друго?

[Warrior Of Ice]

Ето го и моето ревю за концерта:

Започвам с благодарности към агенция Прима – за перфектната организация на вчерашното (02. 12. 2003) събитие и най-вече затова, че доведоха у нас легендите Helloween. Добрата реклама на концерта, информационният сайт и разпространяваните отпреди цял месец билети и въобще усилията на фирмата организатор, събраха над 3000 посетители (по моя преценка). Към 18:30 пред централния вход на Зимния дворец на спорта вече бе започнала да се събира тълпа и малко преди 19 часа охраната пропусна първите пристигнали. Залата постепенно се пълнеше и еуфорията ескалираше – публиката отрано започна да загрява с прочутата интродукция на “Starlight” (“Happy, happy Helloween”). Липсата на подгряващи групи е лесно обяснима – едва ли има родна банда, която стилово да се доближава до характерния немски пауър метъл. Чакащите все пак не скучаеха – беше осигурено приятно озвучаване (Maiden, Halford, Ozzy и т.н.). Концертът не започна точно в обявения час, но това се дължеше на факта, че в залата непрекъснато прииждаха нови фенове. Към 20:30 светлините угаснаха и Helloween се появиха на сцената – фантазията стана реалност.

Сетът на Weikath, Deris и компания започна с добрите стари спийд бичкии “Starlight” и “Murderer” от EP-то “Helloween”. Публиката от самото начало поде текстовете, като не спря да припява и да подкрепя групата до самия край на концерта. Последва емблематичната и образцова пауър композиция “Keeper Of The Seven Keys” – химн на не едно поколение метъли. Инструменталните способности на групата тук блеснаха с пълна сила: прекрасно впечатление ми направи младото попълнение в групата – китаристът Sascha Gerstner, който и в другите парчета демонстрира завидна техника и същевременно се допълваше отлично с ветерана Michael Weikath. Единствено в “Keeper…” по-осезателно пролича, че Andi Deris не е Michael Kiske, но той и никога не се е опитвал да бъде. Макар и не толкова мощни и продължителни, вокалите на Andi си бяха на място в песента. Същевременно сценичното му поведение беше много майтапчийско, все се шегуваше с публиката, особено в паузите между отделните изпълнения. (Например: “Спомняте ли си малоумното представяне на онази песен от High Live? За някаква птица, дето си летяла в небето…” Или пък “измервателния уред” за настроението на публиката…)

След епичното музикално сказание дойдоха веселяшките “Future World” и “Eagle Fly Free”, изсвирени по безупречен начин. Китарният звук бе впечатляващо мощен и плътен, а ритъм секцията в лицето на дългогодишния басист Markus Grosskoph и барабаниста Stefan Schwarzmann също бе на невероятно ниво, без да се натрапва. Озвучаването бе отлично – достатъчно силно и същевременно даващо възможност на слушателя да разграничи с лекота отделните инструменти. Прекрасният глас на Andi получи най-добра изява в “Hey Lord!” и емоционалната балада “Forever And One”, които най-точно пасваха на стила му. Първото парче за вечерта от новия албум беше “Open Your Life”, като интерпретацията беше осезаемо по-тежка от студийната версия. “Dr. Stein” отново разведри обстановката с хумористичните си псевдо-франкенщайнски препратки, като тълпата почти надвикваше Andi на припевите. Последва другият химн – “If I Could Fly”, в който клавирните пасажи звучаха на запис, но воят на китарите сам по себе си създаваше нужното звучене. “Back Against The Wall” бе съпроводена с най-бясното куфеене за вечерта – коси и ръце се размахваха в екстаз по цялото протежение на предните редове. Концертът привидно завърши с въодушевеното изпълнение на “Power”, по време на което Andi спретна весела разпявка на публиката, като я раздели на две и организира своеобразно състезание по шумност, всичко това гарнирано с нужната доза шеги. След края на парчето Helloween се скриха зад сцената, но ревът и скандиранията на феновете скоро ги изкараха обратно под светлините на прожекторите. Бисът започна с интересна полуакустична импровизация на Sascha, която впоследствие прерасна в “Sun For The World”. Краят дойде с “How Many Tears” и този път възгласите на тълпата се оказаха безсилни да върнат легендите на сцената. В продължение на повече от час и половина Helloween сътвориха на живо спектакъл, на какъвто поне аз не се бях наслаждавал до момента. Невероятна група, невероятна атмосфера, истински хеви метъл! Едно вълшебство, една сбъдната мечта…