За или против мелодичния блек Опции

[lodborg]

Tози и доста от по-долните постове бяха преместени от темата за новия албум на Dimmu Borgir. Причината за това е, че явно спорът е интересен и заслужава своя собствена тема, вместо да пълни други теми с офтопик.

Според мен няма нищо лошо в това да печелиш пари от музиката, която правиш, стига това да не ти е основният стимул. Все пак всички музиканти си изкарват хляба точно с музиката си. Доколкото мога да преценя, Боргир живот си живеят без да правят каквито и да било компромиси с музиката и идеологията си. А и в днешно време блекарите, които палят църкви и извършват масови убийства, са на привършване, просто защото всичките вече са изловени и хвърлени в затвора, а от там (както знаем) не се издават лесно албуми. Пък и има други начини за разпръскване на "заразата" освен с демонстративна пироманщина.

[lodborg]

Специално за албумите на Бурзум едно от най-ценните неща е именно този "развален" звук. Мен доста време ме отблъскваше това, но когато вникнах и послушах малко повече се оказаха странно пленителни. Обаче точно това звучене беше толкова лудо експлоатирано от куцо кьораво и сакато, че в доста от подражаващите групи не се усеща нищо, ама нищо ценно. Превърна се в идея фикс албумите да звучат като записвани в консервена кутия и това в много случаи не носи нищо хубаво. От друга страна понятието мелодичност е доста разтегливо. Не може да отречеш, че дори в албумите на Mayhem или Dark Funeral има страшно много мелодика. Може би от по-различен тип, но мелодичност има. Изобщо да не споменвам Satyricon или Emperor в този ред на мисли - при тях е още по-силно изразено.