За или против мелодичния блек Опции

[lodborg]

Tози и доста от по-долните постове бяха преместени от темата за новия албум на Dimmu Borgir. Причината за това е, че явно спорът е интересен и заслужава своя собствена тема, вместо да пълни други теми с офтопик.

Според мен няма нищо лошо в това да печелиш пари от музиката, която правиш, стига това да не ти е основният стимул. Все пак всички музиканти си изкарват хляба точно с музиката си. Доколкото мога да преценя, Боргир живот си живеят без да правят каквито и да било компромиси с музиката и идеологията си. А и в днешно време блекарите, които палят църкви и извършват масови убийства, са на привършване, просто защото всичките вече са изловени и хвърлени в затвора, а от там (както знаем) не се издават лесно албуми. Пък и има други начини за разпръскване на "заразата" освен с демонстративна пироманщина.

[KingSlayer]

Куха история!
Мразя идеологията на блека, но пък харесвам музиката
Адски тъпо е да претендираш, че идеологията е по-важна от музиката. Блек-идеологистите са си чисто и просто олигофрени, незадоволени прошяци, комплексирани зубарчета или чисто и просто малоумници за 4-ти километър.
Как ще кажеш бе: "ейй тия колко зле свирят, ама глей кви са трю - облечени, намаскирани, ревящи и обезобразени, или пък "тия са супер талантливи копелета, ама скии как се мъкнат дрипаво и ми пеят за любов (съвсем примерно). Е трябва да си точно от гореизброените, вервай ми
Другото е как точно и кой определя слилът на дадена група като такъв. В случая мело-блек, "чист блек" и т.н. Понякога самите групи не знаят това и често се определят като едиквиси единствено с комерсиална цел или когато трябва да са различни. В повечето случаи самите фенове определят коя група кво свири, а не самата тя, колкото и да и се иска. Та по тоя повод за да определи широката аудитория стила на една група, то тя е надълго слушана и дискутирана, повтарям СЛУШАНА, а не ГЛЕДАНА (тва за идеологистите).
Тва: "едно време блека беше трю" са глупости отсекъде. Просто всяко време е със своите настроения, техники и инструменти. Пък и никой не ще да е еднообразен. А според някои именно еднообразността е трю (така излиза). Текстовете също са продиктувани от разни течения, влияния, събития, случки, тъпни и тн (Удо нали също беше пцувал мениджъра елегантно ). А не ми казвай, че текста прави музиката, не ми казвай и за обличането, държанието, позьорството и етк..

И накрая съвсем нормално си излиза, че музиката трябва да те кефи, а не ти да я кефиш нея
Ходи спори обратното и веднагически си в категорията "олигофренопараноиденшизофреник"