За или против мелодичния блек Опции

[lodborg]

Tози и доста от по-долните постове бяха преместени от темата за новия албум на Dimmu Borgir. Причината за това е, че явно спорът е интересен и заслужава своя собствена тема, вместо да пълни други теми с офтопик.

Според мен няма нищо лошо в това да печелиш пари от музиката, която правиш, стига това да не ти е основният стимул. Все пак всички музиканти си изкарват хляба точно с музиката си. Доколкото мога да преценя, Боргир живот си живеят без да правят каквито и да било компромиси с музиката и идеологията си. А и в днешно време блекарите, които палят църкви и извършват масови убийства, са на привършване, просто защото всичките вече са изловени и хвърлени в затвора, а от там (както знаем) не се издават лесно албуми. Пък и има други начини за разпръскване на "заразата" освен с демонстративна пироманщина.

[InsArtTure]

Защо омазахте хубавата тема?!

Reign Of Intolerance не е обиждал, а просто провокираше. На което не малко хора се вързаха много успешно. Давайте аргументи, не се палете и темата ще остане смислена.

On topic: Мисля, че мелодик блека може да бъде разглеждан главно като музикала еволюция спрямо класическия блек. Рейн е прав, че в момента в който духът на тру блека бъде заменен от идеите на мелодичния, разчупен блек, стилът се променя. Променя се усещането за музиката. Променя се самото изкуство
Тру блек съвсем не е толкова наивно понятие, а по скоро просто ограничител за стиловата насоченост на дадено изкуство. Проблемът отново е у хората, а не в нотите.
Проблемът е в онези, които са от вчера "музиканти", правят кавъри на Боргир и наричат себе си блек музиканти.
Проблемът е в ония Тексасци, които правели "тру блек". Какво по дяволите?!

А ето една много причлина банда като Vesperian Sorrow, пак от Тексас, с тази разлика, че тези американци правят нещо различно. То напомня по звучене блек метъла, но по дух е съвсем друго. То е нещо ново и не претендира да е тру,класик или нещо подобно.