![]() |
Здравейте ( Вход | Регистрация )
![]() |
![]()
Коментар
#1
|
|
![]() I Am The Bloody Earth ![]() ![]() ![]() ![]() Група: Потребители Коментари: 515 Регистриран: 4-February 03 Потребител N: 25 ![]() |
Много ми е интересно.
Просто форума е пълен с хора, които очевидно не си дават никаква сметка за нещата, които пеят любимците им. "Колкото е "по-здрав" албума е по-добър" ... "колкото е по-рано скопен вокала толкова групата е по-добра" и неща от сорта изобилстват и то за съжаление не само тук. Не казвам, че аз не харесвам групи, които имат олигофренски текстове, но все пак си давам понякога сметка за смисъла на песните... а вие? ![]() ![]() ![]() ![]() -------------------- Който пее (освен блекметъл) зло не мисли.
|
|
|
![]() |
![]()
Коментар
#2
|
|
![]() Непросветен ![]() Група: Потребители Коментари: 32 Регистриран: 5-June 07 Потребител N: 2125 ![]() |
Цитат Музиката и текстът са едно цяло. Ако едното куца, значи куца половината от цялата работа. Толкоз по темата. Напълно съм съгласен, двете неща трябва да са балансирани, хубава музика и смислен текст който да те накара да се замислиш. Любимият ми текст от песен: Пропадах някъде, но всичко беше истинско, страхът от удара, очакването, сблъсъкът, а после кацнах върху мислите, и тръгнах по света, нарамил кръста си. Като медал върху ревера сив на времето оглеждах от високо всички улици и виждах рицарите, стъпили във стремето на своите мотори с малки блудници. А Дон Кихот, прегърнал смело чашата, във кръчмата спореше със неверници, които го закачаха от масите, че днес дори в музея няма мелници и тъй загубил всякакво доверие започна да разпитва плахо хората къде започва пътят на надеждата и свършва кръстопътят на умората. Пропадах някъде. Въртях се във доспехите и се събудих гол от писъка на вятъра. Моторен шум потъваше във ехото със рокерите, тръгнали нанякъде. А Дон Кихот, прегърнал смело чашата, във кръчмата спореше със неверници, които го закачаха от масите, че днес дори в музея няма мелници и тъй загубил всякакво доверие започна да разпитва плахо хората къде започва пътят на надеждата и свършва кръстопътят на умората. А Дон Кихот, прегърнал смело чашата, във кръчмата спореше със неверници, които го закачаха от масите, че днес дори в музея няма мелници. Пропадах, въртях се във доспехите, но се събудих от писъка на вятъра. Моторен шум потъваше във ехото със рокерите, тръгнали нанякъде... -------------------- An Angel's kiss now fallen
Descending scarlet cuts the sky Faded names left on the wall Honor the fighting leave life to die Remembered is the sacrifice but No praisal of blood still flowing Who were the leaders? what controlled the Killing Hand that caused this mourning? Crossing over... |
|
|
![]() ![]() |
Олекотена версия | Час: 17th July 2025 - 11:31 PM |