Nightmare - Genetic Disorder; Rob Rock - Garden of Chaos, два от power албумите на годината! Опции Абонирай се за тази тема Изпрати темата на приятел (E-mail) Отпечатай тази тема Изтегли темата Абонирай се за този форум Изгледи Outline Превключи на: Standard Превключи на: Linear+

[Mort]

Въпреки доста от упреките, които отнесе power жанра тази година, най-вече в лицето на новите Helloween и Sonata Arctica, не може да се каже че 2007 е нулева откъм power резачки. На лице са Primal Fear - New Religion, естествено Andre Matos с Time To Be Free и докато чакаме новия Gamma Ray и метъл-операта Avantasia (дано не е поредната лигавщина на Тоби, че напоследък доста му се насъбраха), може да се насладим на новите творения на французите Nightmare и американците Rob Rock. Макар и двете групи да не произлизат от страни, където power школите могат да се нарекат най-силни, те определено показват завидна класа.

Макар за Rob Rock да са характерни някои софт метъл отклонения, в Garden of Chaos всичко е доста по-целенасочено и тежко. Предходният албум Holy Hell, при все няколко много силни песни в него и съответно слушан от мен доста продължително, не се запечатва в съзнанието като някаква неповторима power класика. Garden of Chaos определено има значително по-голям шанс, тъй като смело може да се нарече най-доброто и същевременно тежко попълнение в дискографията на американците. Holy Hell при все предполагащото мрачно заглавие, не може да се сравни с нито една композиция в Garden of Chaos, вземете само едноименната откриваща спийд резачка Garden Of Chaos или пък мачкащата Satan's Playground и получавате две от най-тежките вратооткъсващи power химни на 2007ма година.

За Nightmare могат да се кажат още повече положителни неща, които смятам в скоро време да обобщя и в едно по-подробно ревю. С няколко думи Genetic Disorder определено ще бъде тъй-дългоочаквания трамплин за групата. Въпреки че предходните им албуми в никакъв случай не могат да се нарекат лоши, те обаче не правят кой знае какво впечатление на обръгналия в жанра фен. Няма да се лъжем най-положителна роля за качеството на Genetic Disorder има продуцентът, баща на "Гьотеборгския звук" Fredrik Nordstrom (виновник за перфектното звучене на групи като: Arch Enemy, Dimmu Borgir, Dark Tranquillity, In Flames и Hammerfall). Освен че е миксирал записа в небезизвестното си студио Fredman в Гьотеборг, Швеция, Мистър Nordstrom е продуцирал тавата с характерния си маниер. Резултатът естествено е мачкащ мрачен пауър, с мелодет елементи в китарната атмосфера.

Определено препоръчвам на всички фенове на жанра да чуят двата албума и да не съжаляват за провалите през годината!

[lodborg]

Аз още не мога да го осмисля новия Nightmare. Чудесен е, силен, стегнат и енергичен, обаче нещо не може да ме грабне така както вас. Иначе Rob Rock-ът е съвсем друга работа. Прекрасен е от първата до последната секунда. Съвсем ще се съглася с казаното от Mort по-горе - това е първият му албум от много, много време насам, в който няма пълнежи. Не изпитвам нужда да прескоча което и да било парче. Прекрасна тава.