Политика Опции

[Svetyl]

Ахам. Така и така ми се правят теми. Ако не греша, такава тема във форума няма. Има теми за някои проблеми, свързани с политиката, но тема ЗА ПОЛИТИКАТА КАТО ЦЯЛО - няма. И да уточня:
1. Не се правя на умен с тази тема, създавам я от чисто любопитство. Искам да разбера политическите виждания и пристрастия на хората от тук, които се интересуват.
2. Мисля, че ще стане хубава дискусия ако всеки говори аргументирано.


Иначе аз не крия, че допреди няколко месеца бях за АТАКА. Но след всичките глупости, които станаха, ги разлюбих. Още повече, че в листата за общински съветници в Русе имаше някаква без висше на 50 и кусур години...
Сега, честно да си кажа, нямам политически пристрастия. Чакам да видя как ще се развият нещата.
Чакам и отговорите ви.

[Aggressive Perfe...]

^Аз не искам да разчитам на родителите си. Не искам да разчитам на никой, защото АЗ САМ кова живота си. Това, че някои хора смятат, че трябва да са хрантутниците на мама и тате (или че децата им трябва да са техните хрантутници) си е техен проблем...

Сетих се за една статия, която мисля, че е подходяща за тук...

Патриотоманията като битка по отиквовяване на нацията

”Патриотизмът е последното убежище на негодниците” (д-р С.Джонсън, 1750 г.)

У нас в последно време патриотите станаха твърде много. Никнат като гъби след дъжд. Патриот до патриота, не можеш да се вредиш вече сред тях. Сигурно има и изпити по патриотизъм в нашите псевдоакадемии. Голяма далавера има в тая работа. Време е да започнат да издават и членски патриотични книжки. Същинска чудесия на чудесата. Тупкат се по гърдите и крещят кой от кой е по-голям и по-велик патриот. Същинска патриотомания е обзела българските простори. Трябваше да влезем в Европейския съюз за да разберем какви патриоти сме. И какви пламенни православни сме били. По пламенност православността ни надмина дори верността ни към ”безсмъртната комунистическа идея” едно време. Когато бяхме по-големи католици и от папата даже.
Като казах папата, се сетих за нещо друго, което ще внесе допълнителен аромат на този очерк, посветен най-вече на патриотизма. Епископ Николай, същият, дето стана пловдивски владика, преди няколко дена пак нарече папата ”еретик”. Младият смръщен отец, естествено, московски възпитаник, преди време залостил вратите на Светая Светих на катедралния храм, за да не вземе на папата да му хрумне да влезе там. И даровете за папата скрил, понеже, види се, и той е голям патриот. Та ако влезел папата в олтара, храмът щял да бъде осквернен, понеже като влезе еретик там, после трябвало наново да се освещава. Вижте какви чувства са лумтели в патриотичното сърце на младото отче. Та ето това той го казва пред Бареков, и то в тия дни, съвсем наскоро. Патриотичен подвиг! Новоизпеченият пловдивски владика тури всички наши патриоти в джобчето на расото си. Верен до смърт на ”православната идея” и, разбира се, на… Москва! Естествено, и върл враг на Запада. Поклон пред тоз патриот!
Но да се върнем на темата си. Патриоти дал Бог у нас, даже са май прекалено множко. Люта битка се води кой е по-голям патриот: Слави или Сидеров. Те и затуй така жестоко се мразят. Уж и двамата обичали пламенно едно и също отечество, ама ще се изпоядат кой е по-влюбен в него. Май Бойко Борисов ще ги победи, понеже той си е ”народен чиляк” априори, пък и ”народното” в него, а също и патриотичното извират някак си от цялата му същина. Докато ония мязат на позьори.
Та човек вече не смее да се нарече патриот, камо ли да промълви, че обича родината си. Кресльовците-патриотари ще скочат като чакали връз него. Ще го разкъсат и изядат като едното нищо. Аз затуй предпочитам да съм ”враг” и станах… ”космополит”. Понеже едно време, когато патриотизмът не беше на мода – тогава у нас по същия невъздържан начин вилнееше… интернационализмът! – сегашните патриоти и тогавашни интернационалисти най-яростно плюеха против… ”буржоазния космополитизъм”. Забележете добре: враг номер едно на интернационализма (едно време) и на патриотизма (сега) е един и същ, космополитизмът. Това нещо да ви говори? Оставям го като загадка за самостоятелен размисъл. Та затуй аз предпочитам да съм си космополит. Сиреч обичам България, но обичам и Европа, обичам също и целия свят. Обичам ”Космоса”, понеже, чини ми се, и Европа, и България се все част от този ”Космос” (или свят). Малко като се позамисли човек ще открие, че като обичаш цялото, няма как да не обичаш и неговите части. Моят космополитизъм ми дава душевно здраве и не ме кара – както е при патриотите – люто да мразя който и да било народ или човек. Патриотите у нас сега мразят всичко ”небългарско” и си имат много врагове: и евреите били техни врагове, и европейците, и, разбира се, на първо място – американците, как иначе?! Аз пък никого не мразя, ами на всички се възхищавам. Обичайки ”гражданите на света”, няма как да не обичаш в това число и българите, пък и европейците, американците и пр. И това ми дава душевно равновесие. Не изпитвам разни душегубителни емоции от рода на тези, че, да речем, американците били… ”лоши”, а пък европейците – ”коварни”. Аз смятам, че всяка нация може да си бъде каквато иска, понеже това е нейно право. От друга страна съм абсолютно убеден, че мерзавци има във всяка нация, но и че добрите хора навсякъде са мнозинство. Само че мерзавците обикновено им се качват на главите. Понеже са доста добродушни и наивни тия добри хора по света. Ето да речем нашите патриоти така са се накачолили по главите ни, че не знам как ще ги съборим оттам. Като на трибуна на митинг са се качили на главите ни и крещят ли крещят. Майчице, как ли ще се отървем от тия наши патриотари?!
Нашите патриоти обаче освен отечеството ни, любят също така беззаветно и… ”православието”. То е, така да се каже, ”идейната основа” на техния патриотизъм, ”изворът”, от който изтича като поток техния непресекващ патриотизъм. Както едно време обичаха комунизма и на тази почва – СССР, сега обичат ”православието”. И на тази основа обичат пак същата тази Москва. Това нещичко да ви говори? Нека това да е пак за самостоятелен размисъл…
Аз пък, представете си, не обичам Москва, нито пък благоговея пред едно ”православие”, в което владиците и патриарсите са все ченгета на КГБ или ДС, а най-често и на двете. Такова ”православие” е срам и позор за православието, не нещо друго. Явно много далновидни са били нашите комунисти-ченгесари едно време, като предвидливо са навлезли в средите на клира и са го превзели изцяло. То всъщност такава си им беше теорията: превземи врага отвътре. Религията едно време, преди комунизма, е била най-твърд противник на същия този комунизъм, но ето, той я превзе отвътре. Затуй ”ченгесарското православие”, командвано от Москва, не ми е по вкуса. И се питам: ако тия владици и патриарси бяха поне капчица религиозни и християни, нима нямаше да изтръпнат от ужас ако можеха да разберат какво правят?! Това, че не разбират и не се каят, ами са така нагло арогантни, показва, че не са никакви християни. И си мислят, че ние сме тикви, щом не разбираме това. Дали пък наистина не сме си тикви, щом не вием от болка след като тия сатани с пагони, които са си сложили владишки корони и кръстове, така се издевателстват над нашата вяра?!
Аз съм русофоб не защото мразя руснаците, а защото мразя руската народна психология, която символизира именно същото това тъпо бездушие към насилниците, към ония, които се издевателстват с най-святото. И мразя Москва, защото тя винаги е искала да ни прави своя Задунайская губерния и само затова ни е ”освобождавала” – за да ни владее. Шапка свалям на Стефча Стамболова, който разгада тази подла стратегия на ”освободителите” ни. И направи нужното да запази независимостта на България. Разбира се, руски шпиони го съсекоха с ятаган. Той умря за България, но България остана. Ние със своето бездушие спрямо изедниците и тия, дето най-нагло тъпчат всичко свято, приличаме много на руснаците. Същата подла психология ни тресе. Държим се не като хора и човеци, а като… тикви. Това е истината, колкото и да е тъжна…
Затуй днешните патриоти се самозабравиха и нямат нито срам, нито свян. Смятат ни за тикви, щом си го позволяват. Щом не ги е страх от нас.
Днешният наш доморасъл патриотизъм е най-точен симптом за напредналото отиквовяване на цялата ни нация. Искат да ни направят тикви, това е. И успяват, види се: отиквовяването на нацията напредва. Колкото повече безсрамните патриоти се множат, толкова повече са тиквите. На патриот се пада поне по една тиква. Дори и някои тикви из бостаните взеха да стават патриоти. Много патриотични тикви се навъдиха из Българско. Тиква до тиква и тук там… краставица.
А какво ще стане когато в Българията останат само тиквите? Това им се иска на ”тиквоводите” и ”тиквовъдите”, ама надали ще им се удаде. Като се прекали с отиквовяването на една нация - така е и при пиянството - идва моментът на отрезвяването и на махмурлука. Защото патриотизмът, за който писах дотук, има такъв отвратителен вкус, че прилича на ракия-шльоковица, направена от тикви. Мнозина се наливат сега с нея. Абе гадна работа, какво друго да каже човек…
Ангел Грънчаров