![]() |
Здравейте ( Вход | Регистрация )
![]() |
![]()
Коментар
#1
|
|
Прослушващ метъл ![]() ![]() Група: Потребители Коментари: 100 Регистриран: 12-September 06 Потребител N: 1563 ![]() |
Тук сте се събрали доста младежи.Според вас можете ли да бъдете приятели с родителите си,или възрастта си е една сериозна пропаст и никога няма да се разбираме ние родителите и вие децата.Според мен въпреки че съм млада майка разликата с големия ми син е 18 години,смятам че никога няма да говорим на един и същи език.Права ли съм???!
|
|
|
![]() |
![]()
Коментар
#2
|
|
Прослушващ метъл ![]() ![]() Група: Потребители Коментари: 60 Регистриран: 13-December 07 Потребител N: 2480 ![]() |
всеки родител колкото и извратена да му е психиката може да бъде приятел на детето си,но е много важен подхода!примерно баща ми ... има невероятно бъгав начин да разговаря с мен... и не го обвинявам, колкото и да го мразя понякога. още от малка знам ,че сме имали много проблеми като семейство... пари, здраве общо взето най важните неща без които човек не може да живее спокойно. Работохолизмът на баща ми към който е пристрастен и до днес стигна дотам, че от толкова напрегнато ежедневие той забравя да пита един прост въпрос (давам само като пример) "как ти мина деня?". Днес всички са станали толкова угрижени и за привидно "добрите" заплати с тази инфлация, въпроса дали родителя е приятел с детето си е изместен и той почва се чуди дали може да изхрани това дете. Така, понякога не може да забрави грижите си и не вижда какво става с света на детето му. Постепенно родителя "изпуска" дъщеря си или сина си и не си дава сметка, че едно дете може да има мн по разтреоена психика от един възрастен и е много по чувствително и поддатливо към "лошия път". Аз лично ужасно мн ги обичам,но колкото и да ги обичам незнам дали ми е по-лесно или е станало навик,но като се случи нещо може да им кажа за проблема ,но въпреки това аз намирам подкрепа единствено и само в себе си.
|
|
|
![]() ![]() |
Олекотена версия | Час: 18th July 2025 - 09:14 PM |