Ayreon / Arjen Anthony Lucassen Опции

[lodborg]

Пред нас лежи новият опус на Arjen, малко по-лежерен и спокоен от обичайното, което сигурно ще попречи на много хора да го оценят подобаващо. Всъщност тавата изобилства от това, което все по-рядко срещаме в модерните албуми - МУЗИКА. Да, музика, която е дебело напластена във всяка песен, оригинална, въздействаща, мислена. По ирония на съдбата, "01011001" излиза общо взето паралелно с другата метъл/рок-опера - третата Avantasia. Не искам да правя съпоставки, защото са различни като деня и нощта по отношение на идея и стил. Ще отбележа обаче, че Tobi може само да слуша какво е измислил Arjen и да си спомня, че и той някога е правил такива неща - опери. Защото новият Ayreon не е просто сбирка от много гост вокалисти. Той наистина е опера. Още много има да се слуша, за да се разбере напълно и оцени обективно, пък и текстовете ще са необходими. До момента си нямам идея за какво става дума в операта, една дълбока история ще е добре дошла.

В заключение (на настоящия ми пост, защото смятам още да пиша по темата) ще кажа, че това сякаш не е най-добрият албум на маестрото, но аз и не искам да надминава постоянно своите минали шедьоври. Това, което очаквах от албума, го получих - 104 минути, които ще слушам отново и отново с удоволствие.

[abydos]

Започвай да я търсиш
Другите албуми, според мен, са по-добри, визирам The Human Equation, Universal Migrator 1 и 2, Into The Electric Castle...прочети във всички тези албуми кои имена взимат участие в тях и ще ти потекат лигите .
Аз лично в началото бях доста разочарован от този албум, но няма как иначе. След THE очакванията ми бяха просто бомбастични особено с наличието на Daniel Gildenlow, Englund, Jorn Lande и компания. Просто няма наистина отличаващи се песни, самите вокалисти не са на достатъчно високо ниво в албума, това ме изненада защото в предишните си албуми Arjen винаги изкарваше някоя нова, непозната до сега страна на гласа на даден човек, докато в тази всеки си прави това, което може. Разочарован съм от изпълнението на Gildenlow, очаквах много повече от него.
Но след известен брой прослушвания албума започна да ми допада все повече, може и да липсват до известна степен отличителните песни, които имаше в THE например, но когато се слуша като албум, целият от-до, това е силата му. Добър албум, според мен, малко по-слаб от обикновено, но все пак това е Arjen, а той си е рок-гений .
Единствената наистина слаба страна на албума, според мен, е нежната половина от вокалистите. Не че се представят слабо, просто самият албум сякаш липсва моменти, в които наистина да блесне женския глас.