Групите с уникално звучене Опции

[Aggressive Perfe...]

През 80-те всичко е било просто - групите са малко не са създадени от случайни хора. Метълът не е дотолкова развит и намирането на собствен звук си е нещо нормално за групите от това време.
После дойдоха 90-те и всичко се обърка. Алтернативната вълна направи истински фурор и повлече след себе си и ню-метъла. Групите излизаха като от конвейер. В САЩ всеки сърдит тийн беше награбил китарата, за да прави нежна и лирична музика - дет метъл и сцената там също се пренасели, което доведе и до замирането на стила. След 1994 в Норвегия започнаха да се въдят блек метъл групенца, вдъхновени от Mayhem, Burzum, Darkthrone и нямащи никаква идея за музиката си - само да звучат "TRVE", "KVLT" и "grim". После и метълкорът, от който на всички вече тотално им писна... И ордите от европауър групи...
И така, днес стана рядкост някоя банда да звучи уникално. Да има собствен стил и, в крайна сметка, да допринася някак за развитието на музиката. Кои са тези банди според вас?
Ето ги моите:

The Project Hate MCMXCIX - КУЛТ! Група надхвърляща стиловите ограничения. Викат им "дет/индъстриъл метъл", но според мен са нещо много повече. Те си създадоха свой собствен уникален стил и, албум по албум го доразвиват, крачейки към вечността. Защото ще се помнят. Звучат по-модерно от всичките "модерни" банди и, същевременно, не приличат на тях. Юмрук в лицето на всички имитаторчета, които се правят на мега оригинални (Lamb of God, anyone? ). Jo Enckell, която слага в джоба си всички женски вокали в момента с красивият си, силен и въздействащ глас. Jorgen Sandstrom с едни от най-качествените дет вокали. Lord K Philipson с простите, но мачкащи рифове и нечовешките електроники. Велика група. За жалост недооценена...

Tool - работа от класа. Музика, която е пълна противоположност на всичката тази "музика за колата" и която обаче се продава също толкова добре. Феномен. Как група, чиито песни са средно по 7-8 минути (и не става дума зa циклаж) и пълни с неравноделни ритми успя да продаде 2 милиона бройки от ЕДИН албум е пълна загадка...

Opeth - слушали сте ги, знаете за какво става дума. Толкова много музика на едно място... Евала.

Албума Grand Declaration of War на Mayhem - неописуемо. Странен, наистина странен и като структура, и като музикално съдържание албум. Блекът (ако тук въобще може да се говори за блек) се преплита с електрониката и Maniac, който реди речите си. И тази "A Bloodsword And A Colder Sun"... Хмм.

[Aggressive Perfe...]

^Е тва не е толкова рядко...

Respected avant-garde musician John Zorn is working hard on the music for a tribute concert to jazz legend John Coltrane. Then he hears Napalm Death - and bins everything. This, he realizes, is the real cutting edge, the genuine avant garde, music that is as out there and revolutionary as modern jazz WAS in the 1940's and 50's. He trains his musicians to ape (as best they can) the blistering, cranium-smashing controlled chaos of the Napalm Death sound.

When the John Coltrane tribute concert is finally staged the audience reaction is mixed. Some of the stuffed-shirt jazz bores scream "FUCKING WHAT!?" and run from the theatre with their hands over their ears. Others scream even less articulate abuse and hurl chairs at the stage. They can't handle it, the wankers.

Napalm Death have this effect on some people.

Mr Zorn then teams up with Napalm's Mick Harris to form the legendary grind -core/jazz combo PAINKILLER. They make two astounding albums - 'Guts Of A Virgin' and 'Buried Secrets'.