Най-лошите и абсурдни ревюта на албуми, които сте чели Опции

[abydos]

Това би трябвало да е интересна тема, ако се развие и има потенциал да е доста забавна .
Споделете най-лошите ревюта, на които сте попадали. Обикновено най-забавни са такива за албуми, които са доказали влиянието и качеството си през годините. Ще започна аз с ревю на един от най-любимите ми албуми Terria на канадския музикален психопат Devin Townsend.
Предлагам на пост да не се пускат по повече от 2 ревюта, за да не се затлачи темата. Нека и покоментираме и да се посмеем на тези ревюта и хората, които са ги писали . По възможност дайте и линк към ревюто.

This music describes the best what is a monolithic electric guitar! I have never heard a more monolithic electric rhythmic guitar than on this record: that's completely ridiculous! This brutal guitar is so distorted and polluted with tons of useless effects that it takes all the available room! As if it was not enough, the musician seems to take a huge pleasure to exaggeratedly sustain each note, a painful torment for the ears! The rhythmic guitar is COMPLETELY unmelodious. The lead vocals are just simply too angry and aggressive for me. When the lead vocals are more mellow, they amazingly remind me David Gilmour and James LaBrie. There are some good acoustic guitar parts. There are some unconvincing TV or radio sounds, a much worse copy of Roger Waters' effects: they seem too coarsely produced. You can hear some whales-like sounds. There are some rare good passages, so that, globally, this record is not worth a complete listen. The only track that retained more my attention is "Deep peace", starting with an imitation of David Gilmour's voice; an Oldfield-esque guitar solo then begins, followed by an Hillage-esque one, featuring his spacy ambience from the "Green" album; then, it changes to a VERY modest & much slower attempt to emulate the symphonic Yngwie Malmsteen himself. This VERY rebel music is probably perfect for the young people who like disturbing moods.

Rating: 1.5 star

Source: http://www.progarchives.com/Review.asp?id=61487

За много години!

[Mago De Oz]

Това е за новият Найтуйш....смях !

"Този шести албум стои на ръба на скалата, отвъд която беснее бурното море. Този албум е границата между минало и бъдеще. И стои стабилен и силен, окрилен от създателя си. Уверен в новото време, отказал да гледа назад, отправил гордо взор в бъдещето към това, което сърцето желае. Песните ни понасят на крилете на емоциите към неземно пътуване, по-интригуващо и запленяващо отпреди, бомбастично както винаги, но и с лек етно привкус. Дивният глас на Anette Olzon се лее едновременно нежно и мощно и е по-разнообразен от гласа на предишната вокалистка. Anette наистина е това, което Nightwish заслужава.

И макар музикалното проявление на новия материал да е мрачно, в него искрят и оптимистични нотки. И те ни подсказват, че дори в най-тежките времена има надежда, а плаването завършва в пристанище у дома, в тихи води. Звученето на преродените Nightwish е още по-силно. Непоклатимо. "