Най-лошите и абсурдни ревюта на албуми, които сте чели Опции

[abydos]

Това би трябвало да е интересна тема, ако се развие и има потенциал да е доста забавна .
Споделете най-лошите ревюта, на които сте попадали. Обикновено най-забавни са такива за албуми, които са доказали влиянието и качеството си през годините. Ще започна аз с ревю на един от най-любимите ми албуми Terria на канадския музикален психопат Devin Townsend.
Предлагам на пост да не се пускат по повече от 2 ревюта, за да не се затлачи темата. Нека и покоментираме и да се посмеем на тези ревюта и хората, които са ги писали . По възможност дайте и линк към ревюто.

This music describes the best what is a monolithic electric guitar! I have never heard a more monolithic electric rhythmic guitar than on this record: that's completely ridiculous! This brutal guitar is so distorted and polluted with tons of useless effects that it takes all the available room! As if it was not enough, the musician seems to take a huge pleasure to exaggeratedly sustain each note, a painful torment for the ears! The rhythmic guitar is COMPLETELY unmelodious. The lead vocals are just simply too angry and aggressive for me. When the lead vocals are more mellow, they amazingly remind me David Gilmour and James LaBrie. There are some good acoustic guitar parts. There are some unconvincing TV or radio sounds, a much worse copy of Roger Waters' effects: they seem too coarsely produced. You can hear some whales-like sounds. There are some rare good passages, so that, globally, this record is not worth a complete listen. The only track that retained more my attention is "Deep peace", starting with an imitation of David Gilmour's voice; an Oldfield-esque guitar solo then begins, followed by an Hillage-esque one, featuring his spacy ambience from the "Green" album; then, it changes to a VERY modest & much slower attempt to emulate the symphonic Yngwie Malmsteen himself. This VERY rebel music is probably perfect for the young people who like disturbing moods.

Rating: 1.5 star

Source: http://www.progarchives.com/Review.asp?id=61487

За много години!

[Wintersunset]

Did you ever hear what I told you?
Did you ever read what I wrote you?
Did you ever listen to what we played?
Did you ever let in what the world said?

Да, точно така - това е част от припева на песента "Bye Bye Beautiful" от последния албум на Nightwish - първи в историята на групата без вокалистката Tarja Turunen. Песен, чийто текст Tuomas Holopainen разкри, че е вдъхновен именно от бившата певица на бандата. И там видимо се казва всичко - макар и символ на Nightwish, Tarja е само консуматор, без никога да е участвала в творческия процес, тя може единствено да пее създадени от друг композиции и нищо повече. В това по принцип лошо няма, подобни случаи - колкото щеш и в какви ли не групи. Лошото е, когато съответният фронтмен или фронтдама решат да развият самостоятелна кариера без необходимата подплата. А само с пеене - колкото и ангелогласно и школувано да е то, далеч не се стига. Tarja, разбира се, осъзнава това и не действа съвсем сама. Помагат й Kiko Loureiro (Angra), брат й Toni Turunen, в състава за турнето се включват Mike Terrana (Masterplan), Doug Wimbish (Living Color) и др. Но, като цяло, "My Winter Storm" е измъчен албум и звучи измъчено. Освен сингъла "I Walk Alone", трудно могат да се отличат други песни, присъства и откровен пълнеж. Амалгамата между класическа и рок музика е забъркана вещо, но от слаби съставки. Няма ги завладяващите мелодии на Nightwish, няма го очарованието на тържествения им симфометъл с поп залитания, ако щете - няма ги и режещите включвания на Marco Hietala, няма и почти нищо, което да може да замести тези липси. От друга страна, това е Tarja Turunen и албумът не е напълно за изхвърляне. Фронтдамата, както винаги, е на висота във вокалните партии, ала дискът трудно ще надскочи хитовите продажби в родната Финландия и сляпата любов на верните до гроб фенове. Вероятно нямаше да е по-различно, ако творбата беше акапелна, но със сигурност щеше да е по-оригинално.
Въпреки че не е последното парче от изданието, напълно ненужният кавър на "Poison" на Alice Cooper забива последния пирон в ковчега на "My Winter Storm". Вероятно сте чували как Eric Adams пее арията "Nessun Dorma" от "Турандот" на Пучини. Доста добре. Вероятно не бихте искали да чуете Alice Cooper в ролята на Борис Годунов от едноименната опера. Неговият глас и вокален маниер просто не подхождат за нещо подобно. За Бога, братя, не слушайте Алискупъровата "Poison", изпълнена в примадонния класически стил на Tarja! За Бога, Tarja, не прави повече така! Защото утре някой папагал от аржентинската джунгла може да поиска да пее в църковния хор, а кастратът Фаринели да направи кавър на "Ace of Spades" на Motorhead! И Слънцето бавно да залезе на изток.....

Bye bye, beautiful!

За My Winter Storm.