Moonspell, ...devilish music Опции

[_Moonshield_]

Невероятна група, една от любимите ми! Наистина тука важи с пълна сила определението ДЯВОЛСКИ яка група, защото музиката им звучи все едно е създадена от някой демон
Дебютът им Wolfheart си остава един от най-култовите албуми в метъл музиката, а другите им творби също са невероятни, всяка предлагаща ни нещо различно от предходната.

Вие какво мислите за тях?

[pa®tci]

Слушам ги още от 1996 (туй ми е една гордостите заедно с TRANQUILLITY ), когато още бяха в Осма Неизвестна. "Wolfheart", "Irreligious" и "Under the Moonspell" съм ги въртял по цял ден (при все това за първия мина около половин година, докато разгадая кое е А и кое Б страна ). Просто уникални албуми. Последва "2cond Skin", който го приех общо взето нормално, най-вече заради лайв парчетата. При последвалият "Sin/Pecado" обаче, вече тотално хлътнах в тая банда. Тоз албум и до ден днешен ме размазва с мрачността си. Няма равен! А и песента "Eurotica" се връзваше перфектно с едва-що плъпналият по малките часове канал със същото име
Някъде по/след това излезе DAEMONARCH "Hermeticum" (aз си го броя за MOONSPELL албумче... пък! ) и тотално бях размазан от него. Ебати първичната сила! (яко кеч ). Кавърът на BATHORY вътре - тоталната лудница! Абе сцепих си лентата на касетката от слушане.
Излизането на "Butterfly Effect" го приех с огромна радост, щото беше по-тежък от "Sin"-а (детска му работа), а и бях в казармата. След началната еуфория по него обаче, бързо ми отшумя и се върнах на предходните изпълнения. "Darkness and Hope" няма да излъжа ако кажа, че ме разочарова като излезе. Нещо не можах да му схвана замисъла явно и ми беше доста скучноват, макар и с наличието на някои доста силни парчета. На следващата година, супер наточено излезе "Antidote"-a и го прегърнах със все сила... за около месец-два. Нещо му липсваше. Или по скоро от изключително силните начални песни, работата нататък се разводняваше нещо и... не ми отърваше. "Butterfly Effect" изненадващо ми се превърна в най-слушаният албум на бандата през последвалата година и кусур. За някои неща си трябва отлежаване, хъ
Излизането на "Memorial" обаче, се оказа МНОГО повратна точка, от която погледнах бандата през съвсем друг ъгъл, от който недоразбраният "Darkness and Hope" вече изглеждаше едно малко бижу. Не знам как ми се завъртяха така нещата. Не ме разбирайте сега погрешно, с този албум ("Memorial"), тия хора ми се издигнаха до небивали висини в очите. Туй сигур' съм го разказвал до втръсване, ама първия път като си го пуснах си цъцках нещо на компа и с първите рифчета си рекох "Брейй, тежинка! Добро, очаквам "Antidote" сценарий значи". Продължих да си цъцкам и след около 30-40 минути осъзнах, че НЯМА намаляване на темпото и при все това, музиката е размазващо добра и защо пък не - меланхо-мелодична
Туй то - банда, дето винаги може да те изненада и да те обърне "inside-out" - това се случи с мен след тоя албум. Погледнах на цялата им дискография със съвсем друго око и видях много неща, които са ми се били изплъзвали преди това... все едно четеш "Тъмната Кула" на Кинг, мамка му! Изключително ми е интересно с какво ще ме изненадат сега, сигурен съм, че могат и ще го направят, въпросът е КАК



ПП Друг такъв пост тука май не съм писал... Ицо требва да почерпи, май-май