Оу Тайм Фейвърит Албуми, Топ 30 Опции

[InsArtTure]

Така...избрах английския израз, за да наблегна на това, че в тази класация ще трябва да сложите албумите, които са ви направили най-голямо впетчаление, които са оставили ясна следа в сърцето ви и които ще помните и обичате с години. Албумите, които ще останат! Които по една или друга причина- когато сте били влюбени-разлюбени,щастливи-нещастни,женени-разведени, сменяли даскалото , запознавали се с нови хора, започвали нова работа или каквото и да е - тези записи ще ги помните вечно и ще са заслужили мястото си във вашия Топ 30. Чувствайте се свободни да коментирате всеки един албум - с какво, кога и как е спечелил сърцето ви. Числата не показват приоритет на участващите в класацията, а само изреждат броя на албумите. И не се ограничавайте с хеви метъла, всякакви музикални стилове са добре дошли. Там също имаме любими, нали?

Подчертавам - темата е сериозна и всеки злонамерен или лишен от мисъл спам ще бъде трит.
Приятно писане на сантименти.

1. Dark Tranquillity - Skydancer
2. In Flames - Clayman
3. Amon Amarth - Versus The World
4. Edguy - Kingdom Of Madness
5. Iron Maiden - Dance Of Death
6. Tristania - World Of Glass
7. Kreator - Enemy Of God
8. Gorefest - Soul Survivor
9. Death Angel - The Art Of Dying
10. Lacuna Coil - Comalies
11. The Gathering - Souvenirs
12. Pain - Nothing Remains The Same
13. Avantasia - The Metal Opera Prt. 1
14. Arch Enemy - Anthems Of Rebellion
15. Tad Morose - Undead
16. Death - The Sound Of Perservearance
17. My Dying Bride - Songs Of Darkness, Words Of Light
18.Godsmack - Faceless
19. P.O.D. - Satellite
20. Analgin - Re-nalgin
21. Papa Roach - Infest
22. The Absence - From The Grave
23. Opeth - Damnation
24. Anathema - Judgement
25. Kataklysm - Serenity In Fire
26. Masterplan - Masterplan
27. Vehemence - Helping The World To See
28. Cradle Of Filth - Bitter Suits To Succubi
29. Kamelot - Karma
30. Blind Guardian - Somewhere Far Beyond

Когато имам време, ще коментирам отделните записи.

[Crafter]

Доста интересна тема и много добре написани коментари. Ще се включа и аз, опитвайки се да подредя албумите по стойността им като цялостна творба за мен, но започвайки от последно към първо място.

10. Sabaton - Primo Victoria
Ударно начало на по-сериозната кариера на Sabaton. Значи и аз мога да стартирам с него. Впечатляващо е как една млада, но явно изключително талантлива банда успява да грабне с не толкова оригинална, но за сметка на това реализирана по перфектен начин идея и да я направи своя запазена марка. Искрено се надявам да не спират да се развиват.


9. Gamma Ray - No World Order
Личният ми фаворит на Кай и компания. Концепцията на No World Order се гради върху Die wahre Weltordnung (ако не бъркам името) или по-конкретно казано върху тайно общество от всемогъщи 'илюминати', което управлява всичко. Музиката е някак по-тежка и по-агресивна от другите неща на групата, но също така е и наситена с епични елементи и намирам точно тази комбинация за най-успешна. Този албум винаги се слуша от началото до края и никога не омръзва.


8. Dream Evil - Dragonslayer
Дебютът на шведите е абсолютен образец от композиторска, продуцентска и изпълнителска гледна точка. Още един пример за това, че пауър/хеви метъла може да звучи едновременно тежко, красиво, епично и весело.


7. Hammerfall - Crimson Thunder
Групата виновна до голяма степен за възраждането на стила си и станала известна с блестящата комбинацията от епичност, мелодичност и качествена тежка рифовка. Crimson Thunder ми стана любим точно заради това. Продуциран от Чарли Бауерфайнд, който, сигурен съм, ще спомена още поне няколко пъти тук.


6. Iron Maiden - Brave New World
Завръщането на Брус и Ейдриън определено вдъхна нов живот на една от най-емблематичните метъл групи изобщо и още с първия си запис в този състав Iron Maiden направиха абсолютен шедьовър във всяко естествено. Добре замислено за живо изпълнение отварящо парче последвано от някои от най-мелодичните и запомнящи се песни от цялата дискография на култовите англичани. Лирически погледнато доста разнородна творба претворяваща фантастични теми като в Out of The Silent Planet, The Fallen Angel или The Ghost of Navigator, преминаващи в социални при едноименната и The Wicker Man и завършвайки по-лично с Blood Brothers и The Thin Line Between Love and Hate.


5. Judas Priest - Painkiller
Знаменитата класика, а може би дори и връхна точка за целия стил. Майсторско изпълнение на всички инструменти - барабанена канонада започва всичко, бас, който и до днес е пример за мелодично и разнообразно свирене непречещо на по-важните елементи, китарените дуели, с които двамата китаристи са популярни и разбира се грандиозния глас на Халфорд. Всъщност не мога да не отбележа и продуцирането на Тангаридис, който освен изключително креативен по отношение на звука винаги е участвал и в композирането на някои от рифовете в албумите, по които работи. Преизданието от 2001-а година включа и написаната за, но невключена в оригинала Living Bad Dreams, която според мен можеше да се нареди до най-популярните метъл балади правени някога.


4. Kreator - Enemy Of God
Безспорният опус магнум на Есенските миньори... или по-скоро траш легенди няма как да не заеме едно от челните места в класацията ми. След дългогодишна кариера и леко залитане в стила, Kreator определено достигнаха момент, в който съумяха да съчетаят неподражаемата си агресивност с по-голяма доза музикалност и това заедно с дистопичните препратки към Оруел, революционните към V и цялосната негативност спрямо съвремието ни определено прави Enemy Of God пример за най-доброто, което можем да чуем от немския траш.


3. Blind Guardian - Nightfall in Middle Earth
Оставайки в Германия, но сменяйки стила дойде времето и на Nightfall in Middle Earth. Несравнимо силно концептуално творение минаващо през различни музикални мотиви преплетени по неповторим начин. Може би най-мелодичната и една от най-сложните в композиторско отношение на групата. Половината от песните би следвало да бъдат считани за химни на стила. Into the Storm, Nightfall, Mirror Mirror, Time Stands Still (At the Iron Hill)... И отново Бауерфайнд, макар и този път не в главната роля зад пулта, а само в смесването на интерлюдите.


2. Primal Fear - Seven Seals
Тоталният шедьовър на модерния пауър/хеви метъл, който се стовари върху нас през недалечната 2005-та година. Продуцентската работа на гореспоменатия Чарли Бауерфайнд тук е ненадмината и според мен това е най-добрия звук в стила, който някога е чуван. Основната идея върху, която Seven Seals се гради лирически е борбата между доброто и злото, а в музикално отношение забелязваме подобна контрастност - едновременно тежък и мелодичен, запомнящ се и комплициран.


1. Blaze - Blood and Belief
Няма как да не дам първото място на най-личната и интровертна творба от соловата кариера на бившия фронтмен на Мейдън. Начинът, по който са представени различни аспекти от човешката същност е уникален. Желанието за живот и победа в Alive, Ten Seconds и Will to Win, трагичността и безсилието в Blood and Belief и Life and Death, скръбта и съжалението в Tearing Myself to Pieces и Regret и търсенето на път в The Path and the Way и Soundtrack to my Life. Всичко това представено на фона на модерната рифовката съвсем ясно показва, че Блейз не е спрял да се развива и да върви напред.