Revolution Renaissance - New Era, По-малко революция и повече ренесанс... Опции

[Crafter]

Как ви се струва новото творение на Тимо Толки? Видях, че в различните теми за новини доста оплюхте другите му проекти и по-специално новите неща, които издава. Също така имаше и негативизъм относно целият филм със Stratovarius, но май ще се окаже, че е било за добро. (В крайна сметка Тимо отдаде всичките си права върху името, музиката и записите в полза на другите членове на бандата и публично се отказа от всички евентуални приходи от нея)

Първото нещо, което ми направи впечатление е че за албума е събрал трима от най-доказалите се пауър метъл вокалисти, а именно Тоби Самет, Михаел Киске и Паси Рантанен (Thunderstone). Интересно решение предвид, че от певческа гледна точка липсват сериозни прилики в стила им, а като постоянен певец ще бъде използван бившият на Adagio - Gus Monsanto. Този човек има перфектно име за професионален покер играч, но надали ще се справи съвсем адекватно с това да пее като трима доста различни, популярни и доказали се фронтмени.

Парчетата са си чист пауър, който лично на мен ми звучи като смесица от всичко на Stratovarius от Visions насам плюс някои нови и доста хубави елементи. Не мисля, че някой почитател на групата би останал разочарован, дори напротив, нещата звучат доста свежо и приятно! Интересното е че Heroes и Glorious And Divine сякаш са били композирани с цел да приличат на водената от Тоби Avantasia, а пък We Are Magic и Born Upon the Cross напомнят доста на Thunderstone. Не зная дали Толки е избрал вокалистите след написването на музиката или обратното, но определено нещата пасват страшно точно.

След първите няколко слушания в главата ми останаха най-вече страшно мелодичната и експресивна I Did It My Way, където зад микрофона стои Киске и доста добре предава посланието на песента, малко по-раздвижената We Are Magic, бавната и някак трагична Born Upon the Cross, по-тежката Last Night On Earth и най-вече едноименната Revolution Renaissance.

Доста пипнат, някак тъжен, но като цяло много силен албум, според мен. Почти изцяло липсва често срещания в Stratovarius хармоничен минор, но пък за сметка на това тримата вокалисти правят творбата да звучи многообразно и интересно.

[sharon]

Съгласна съм по-скоро с Airin. И мен не успя да ме грабне, поне не така, както предполагах, а силно се надявах. Определено попадения има, може и грешката да е в мен - предимно ми харесаха песните с Pasi и Tobias, тези с последния направо звучат по-Edguy-ски от когато и да е, уж иде реч за нови ери, революции... Може би трябва да му отделя повече внимание и време, но поначало не си допаднахме особено.