Revolution Renaissance - New Era, По-малко революция и повече ренесанс... Опции

[Crafter]

Как ви се струва новото творение на Тимо Толки? Видях, че в различните теми за новини доста оплюхте другите му проекти и по-специално новите неща, които издава. Също така имаше и негативизъм относно целият филм със Stratovarius, но май ще се окаже, че е било за добро. (В крайна сметка Тимо отдаде всичките си права върху името, музиката и записите в полза на другите членове на бандата и публично се отказа от всички евентуални приходи от нея)

Първото нещо, което ми направи впечатление е че за албума е събрал трима от най-доказалите се пауър метъл вокалисти, а именно Тоби Самет, Михаел Киске и Паси Рантанен (Thunderstone). Интересно решение предвид, че от певческа гледна точка липсват сериозни прилики в стила им, а като постоянен певец ще бъде използван бившият на Adagio - Gus Monsanto. Този човек има перфектно име за професионален покер играч, но надали ще се справи съвсем адекватно с това да пее като трима доста различни, популярни и доказали се фронтмени.

Парчетата са си чист пауър, който лично на мен ми звучи като смесица от всичко на Stratovarius от Visions насам плюс някои нови и доста хубави елементи. Не мисля, че някой почитател на групата би останал разочарован, дори напротив, нещата звучат доста свежо и приятно! Интересното е че Heroes и Glorious And Divine сякаш са били композирани с цел да приличат на водената от Тоби Avantasia, а пък We Are Magic и Born Upon the Cross напомнят доста на Thunderstone. Не зная дали Толки е избрал вокалистите след написването на музиката или обратното, но определено нещата пасват страшно точно.

След първите няколко слушания в главата ми останаха най-вече страшно мелодичната и експресивна I Did It My Way, където зад микрофона стои Киске и доста добре предава посланието на песента, малко по-раздвижената We Are Magic, бавната и някак трагична Born Upon the Cross, по-тежката Last Night On Earth и най-вече едноименната Revolution Renaissance.

Доста пипнат, някак тъжен, но като цяло много силен албум, според мен. Почти изцяло липсва често срещания в Stratovarius хармоничен минор, но пък за сметка на това тримата вокалисти правят творбата да звучи многообразно и интересно.

[Crafter]

За ранните неща на Едгай не ще коментирам, защото трудно мога да изкажа някакво адекватно становище, което да защитавам.
За сметка на това от първия път, в който чух първата Авантазия съвсем ясно ми пролича кои вокали са на Тоби и кои на Михаел и макар да пеят в едни и същи октави през почти цялото време и да имат съвсем еднакви като стил партии (предполагам писани от Тоби), то без капка съмнение мога да кажа, че са изключително лесни за диференциране, което при всички положения значи, че не пеят особено еднакво. Дори на хармониите си личи кой е втория вокал или са пяти от един и същи човек, което не мога да твърдя за нито един друг албум, който съм чувал. И това при положение, че когато за първи път чух Авантазия не бях запознат с предишното творчество на нито един от двамата.
Интересното е че след цялостно преслушване на първата Авантазия не сбърках нито веднъж Киске със Самет. За сметка на това невинаги различавах втория и Матос. Мисля, че между тях има много, много повече прилики. Ако някой се интересува от влиянията върху Самет и не смята, че вече знае всичко може да чуе първите два албума на Viper, на които аз попаднах случайно преди време и първата ми мисъл беше, че вероятно съм улучил някакъв много стар проект на немеца.

Разбира се, вместо да спорим аргументирано, можем просто да кажем, че всеки несъгласен с мнението ни е глух и по този начин да... да изглеждаме глупаво? И кога Тоби е открил собственото си звучене? В Scarecrow? Йеах!

И какво значи, че е повлиян 'като изказ'? Не е ли огромна част от изказът вокалната партия, защото в действителност мелодиите на двамата певци, които обсъждаме са безспорно еднакви като стил... но може би това е защото ги е писал един и същи човек и то за двама доста даровити тенори.




Нещо синтезирано за хората, които по разбираеми причини нямат желание да четат целия пост:
Киске винаги ми е звучал много по-роу, по-натурално - типичен (или може би основополагащ) метъл скриймър! Самет пък блести с обратното - полиран и винаги премислен глас. Уникален и лесноразпознаваем.

[Rolf]

Разбира се, вместо да спорим аргументирано, можем просто да кажем, че всеки несъгласен с мнението ни е глух и по този начин да... да изглеждаме глупаво? И кога Тоби е открил собственото си звучене? В Scarecrow? Йеах!

Всъщност звученето си откри някъде около "Hellfire Club". Там за пръв път звучеше не като последовател на Kiske и Dickinson, а като себе си.

Ама си много забавно хлапе. Веднага щом усетиш, че тезата ти с нещо издиша, хвърляш в спора една микстура от октави, хармонии и други псевдо-експертни термини (с чието значение сам не си съвсем наясно, доколкото забелязвам), с жалката надежда, че никой няма да схване за какво по дяволите говориш и, респективно, няма да ти опонира.

Нещата са изключително прости в случая. Имаме един голям фронтмен и друг, много талантлив, който по отношение на вокални похвати е безкрайно повлиян от първия. Всичко друго, което си написал, са си чисти алабализми без отношение към въпроса.