Moonspell, ...devilish music Опции

[_Moonshield_]

Невероятна група, една от любимите ми! Наистина тука важи с пълна сила определението ДЯВОЛСКИ яка група, защото музиката им звучи все едно е създадена от някой демон
Дебютът им Wolfheart си остава един от най-култовите албуми в метъл музиката, а другите им творби също са невероятни, всяка предлагаща ни нещо различно от предходната.

Вие какво мислите за тях?

[Nwarth]

За соловият си проект е говорил в разни интервюта, аз по принцип не пропускам да гледам всяко живо представление и интервю, което дават. Иска да направи някакъв готик/дарк уейв, електронно или напълно акустично, което да няма общо с метъла и където да ползва пълната способност на чистите си вокали. Страх ме е, че ако това стане той ще спре борбата си с Майк и Рикардо и в следващите си албуми Moonspell могат да изгубят атмосфера и разнообразие за сметка на тежест и мрак... Но засега нищо не е сторил за соловия си проект, доколкото знам, освен едно малко EP, което се продава с превода на работите на Ла Вей, който май още не е излязъл, в Португалия. Но пък за това EP (за което му е помагал някакъв приятел), доколкото разбрах музиката е блек в корените на Daemonarch. Засега никой нищо не е чул от него...
Memorial и Night Eternal си приличат по едно - и двата са правени с ясната цел втежняване и нацелване на по-голяма публика. Това бандата си го е признала, дори в последно време Фернандо се възмущава, че другите желаят толкова много да се връщат към "корените", Moonspell просто желаят най-сетне реализация. Затова съм много съгласен с тези албуми, още 1-2 от тях може и да се появят, но след това те отново ще имат възможността да запишат албуми като Sin/Pecado и The Butterfly Effect, макар че надали ще го направят чак така, вече никога няма да изпуснат толкова каишката на публиката :Р.
От музикална гледна точка може и Wolfheart да е най-близко до Night Eternal, но като идея, мотиви, желание за написване са далеч. Night Eternal е нещо, което можеш да чуеш приблизително от бандa като Crematory и производна нейна последователка. Аз знам, че ако не беше Memorial-a досега щях да си въртя Darkness and Hope и Irreligious и да им се кефя, но никога да не ги откривам истински... Обичам и двата албума (Memorial и Night Eternal), но докато първият бе трибют към дет/блек/дуум сцената от началото на 90те, то Night Eternal просто няма друго освен музикално извинение, за да съществува - просто добра музика :Р (btw някои въобще сеща ли се, че трябваше да бъде концептуален относно Майката земя? Е, много съм разочарован относно това, в бонус траковете имаше повече женственост отколкото в целия албум...). Албумът бе записан с цел Moonspell да задържат позициите си, както и презаписа на Under Satanae - да не се изгубят за цели 2 години от сцената. Тук вече изпадам в моите субективни разсъждения, нооо ще се позова на Ницше (един от любимците на Фернандо, цитиран в Under Satanae) - "Дори доброто в изкуството става излишно и вредно, ако е възникнало като подражание на най-доброто", тъй че Moonspell да си имат едно наум, да използват всички средства сега, а след 5-10 години, когато вече и без това агресията в тях най-вероятно ще е драстично намаляла, да измислят нещо ново, БЕЗ да се връщат към Sin/Pecado, защото това пак ще е подражание на най-доброто :Р.
Освен това за мен The Antidote е един от най-силните им като цялостно произведение на изкуството... Само така и не разбрах за какво служи "The Southern Deathstyle" ; PPP. Прекалявам ; D. Moonspell вече са направили всичко, за да останат в историята и каквото и да издадат ще се слуша с пълна сила, защото ще е изключително добро.