![]() |
Здравейте ( Вход | Регистрация )
![]() |
![]()
Коментар
#1
|
|
![]() Непросветен ![]() Група: Потребители Коментари: 8 Регистриран: 4-June 08 Град: Град на самотата Потребител N: 2776 ![]() |
Възможно ли е да бъде оправдано и простено приятелството, превърнало се в предателство?
-------------------- Ужасна болка в сърцето...няма да спре...
|
|
|
![]() |
![]()
Коментар
#2
|
|
![]() Истинска измамница ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() Група: Потребители Коментари: 2917 Регистриран: 25-April 05 Град: Under the Northern Star Потребител N: 795 ![]() |
Намалих го, главно защото ми казаха, че съм "лоша"
![]() Напротив, не защото не съм осигурила предаността си, любовта си, а въпреки тях, другия пак се чувства пренебрегнат, предаден and so on(визирам отчасти примерът ти с момичето и приятеля й в един от твоите коментари). Когато човек изпитва ревност, то това е, защото иска да обсеби човека до себе си, да го ограничи и да го задържи далеч от всички останали, единствено за него самия. Това за мен е егоизъм, но явно за теб не - затова и после изписа толкова неща... Повечето отдаване не трябва да значи затваряне в едно малко пространство, където любимият да е само твой, където ти ще си спокоен, че така страховете ти няма да се сбъднат. Понякога просто трябва да се изправиш срещу тях, а не да ги подсилваш и съответно да се самонараняваш, твърдейки, че това го причинява любимият. Критериите на другия в един такъв момент се превръщат в решетка, от която съвсем инстинктивно се опитваш да избягаш, респективно да поговориш с близкия на теб човек, но когато той чувства всичко това като предателство, то няма как да има резултат... -------------------- First wish for this night:
Let me be your delight. |
|
|
![]() ![]() |
Олекотена версия | Час: 23rd July 2025 - 08:36 AM |