![]() |
Здравейте ( Вход | Регистрация )
![]() |
![]()
Коментар
#1
|
|
![]() Непросветен ![]() Група: Потребители Коментари: 8 Регистриран: 4-June 08 Град: Град на самотата Потребител N: 2776 ![]() |
Възможно ли е да бъде оправдано и простено приятелството, превърнало се в предателство?
-------------------- Ужасна болка в сърцето...няма да спре...
|
|
|
![]() |
![]()
Коментар
#2
|
|
![]() Истинска измамница ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() Група: Потребители Коментари: 2917 Регистриран: 25-April 05 Град: Under the Northern Star Потребител N: 795 ![]() |
Това изискване може да се случи в по-късния етап на една връзка и ако тя е истинска, неподправена и наситена с чувства е дори неизбежно. Когато обаче усетиш, че не можеш непременно да притежаваш обичния ти човек, започваш да се чувстваш предаден. Не е ли това само по себе си предателство спрямо любимия? Когато той усети, че "решетката" всъщност се поставя, защото другият е слаб да се справи със страховете си, отново говорим за предателство - на доверие, да речем. Нима то не е точно толкова голямо, колкото и това, което описваш?
Да, до тук всичко е едно противоречие - личния и външния свят, решетките и ...защитите. Трябва да се случва балансът обаче, хармонията. Когато предадеш някого, неминуемо усещаш вина, дори и да е малка. Тя се превръща в своеобразна компенсация за една измяна, която би могла да бъде простена... -------------------- First wish for this night:
Let me be your delight. |
|
|
![]() ![]() |
Олекотена версия | Час: 23rd July 2025 - 08:32 AM |