Metal Church, Още една позабравена банда... Опции

[Crafter]

Наскоро преоткрих тази не особено популярна тук група и ще ми е интересно да чуя вашите мнения.

Като за начало бих казал най-честно, че най-много ми допаднаха трите албума с 'некласическия' вокалист Майк Хауи. В музикално, вокално и текстово отношение ми се струват класи над повечето останали с изключение на тези след реюниъна от 99-та, които също харесах доста. Интересното е че групата в момента работи върху нова творба озаглавена This Present Wasteland.

Та лично на мен любими албуми са ми Blessing In Disguise, Hanging In The Balance и Masterpeace.

Бих препоръчал да хвърлите едно око на страхотния клип на Badlands.

[wqwrrr]

Албумът звучи много пипнато и Щурма е прав за вокалите - създават голяма част доброто впечатление. Освен това са вкарали какво ли не като елементи и дребни детайли в песните, заради което получават моите пълни адмирации! Още повече, всичко това е изпълнено с мисъл и идея, а като го слушам си казвам 'Да, колко на място е вмъкнат този или онзи синт, риф, бийт в ударните или беквокал и се замислям за убедителността в музиката, която ще да идва именно от такива моменти. Сполучливо, много сполучливо - динамично и различно, а в същото време ни най-малко разпокъсано или несвързано.
Нещо солата не ме радват особено, обаче - струват ми се някак не на място (дори ако говорим само за конструкцията на песните) и леко безцелни. Това само в някои отделни песни ("Deeds Of A Dead Soul", "The Perfect Crime", пример само от спомен, където Kurdt просто може би се престарава от един момент нататък), но се бие на уши от време на време, за сметка на това, в други като "Meet Your Maker" (хрумването тук е изключително добро и нетипично) и "Mass Hysteria" и може би "Breathe Again", това е компенсирано по невероятен начин именно с жестоки арпежни и линейни сола, които моментално ме накараха да тракам с пръсти по бюрото и да определям тоналности. Въобще китарната работа е страхотна и се изразява като основна градивна точка за изразните средства в албума.
Някои песни си ги представям с една идея по-бързи, което не мога да си го обясня, все още, но е така. Може би някои невероятно добре сработили се неща нямаше да се получат, но някак ми се слушаше Metal Church на по-бързи обороти и с малко повече агресия. Въпреки което, ми се струва, че най-много ме грабна едно от по-нетипичните парчета "A War Never Won", именно заради споменатите по-горе динамични елементи! Която, признавам, звучи накъсано някак, поне на пръв поглед, след което всичко вмъкнато вътре ми се стори много сполучливо поднесено, най-малкото намирам идеи като за цял албум вътре!
Един невероятен албум, който наистина си заслужава и едно чудесно и достойно попълнение в дискографията на групата!