Какво харесвате в метъла?, звучи тъпо, ама... Опции

[airhead]

abe malko tupo zvuchi ama mi e interesno kakvo tochno vi prevlicha v toq stil muzika vmesto v chalga da rechem ;PP

az vednaga shte vi otgovorq kakvo harevam v metala:
kogato slushash se kefish na nqkoe parche mojesh da go slushash milioni puti i kolkoto poveche go slushash tolkova poveche te kefi, dokato poznavam hora koito sa vmaniacheni v drugi stillove no tam e obratnoto - kolkoto i da te kefi edno parche chuesh li go 100 puti i ti vtrusva qko...

[renton]

Не знам как да го опиша с думи.

Харесвам метъл. Определено харесвам метъл. Причината е може би първоначалното ми музикално пристрастяване, може да е и последвалата нужда за смисъл. В музикален контекст, разбира се. Винаги съм се кефил на живите инструменти. Като малък не исках да ставам космонавт или пожарникар, кука или лекар. Исках да съм барабанист. Нооого ме кефеше, мамка му! После набарах една стара китара (кухарка) с минус една струна и докато не остана на плюс една не я оставих. През цялото това време яко бех луднал по метъл. Всякакъв годен за ушите ми. Бях адски привързан към солата в музиката. Сещам се на Шизофренията (Сепултура) се бях хванал един ден и с лапешкия си акъл, бях седял над касетофона цял ден само и само да докарам всички сола от различните песни в една композиция. Лебофф, кво да го правиш.

Да съм честен, едно време само куфеех и се опитвах да подражавам на вокалите с яко дране. Без никаква идея за какво се пее. В последствие започнах да оценявам гения на композитора, таланта да направиш композиция, различна от останалите, различна до там, че да ми хареса. Таланта да нацелиш стила на пеене със стила на музиката. От едновремешните си неща все още продължавам да слушам Сепултура и Дет, Слейър и Пантера. Тепърва се уча да харесвам музикалното в метъла, защото тепърва осъзнавам колко трудно е да накараш няколко инструмента, изпълнявани от различни хора да направят музика. Подвластен съм на музиката, на сложността на изпълнението. Всеки стил си има свое собствено звучене и имайки предвид че съм тотален лаик в това отношение, адски се кефя на някакви стари неща защото все още не мога да им намеря заместител, а имам нужда от тях. Може би някакво фриволно определение на класика, за мен.

Има моменти в които не можеш да си изкараш някоя песен от главата. Може само 5 секунди от песента яко да те впрягат в каруцата на кефа, но има ли ги и си тотален край. Случи ми се (откакто влизам във форума) с In Flames. Случи ми се с Clay Man. Онзи момент в припева, след wish there was a way-ей, и дат скълпчър мейд ъф клей-ей. Много ми допадна, първоначално. После обърнах внимание на различния вокал, power звука, самаат песен като цяло. Въпреки че ме превзе още от самото начало с мелодията... Като я слушах за първи път беше съвсем бегло със слушалките на приятелката, некво да не и наруша мира на сериалчето къде си скиваше. После цяла вечер преди да заспя ми звуча припева в главата. Н сутринта се събудих със Скълпчър мейд ъф клей-ей.

Така и нямам време да им обърна подобаващото внимание на Ин Флеймс, ама ще дойде и тяхното време.

С всичко тва дет нищо не казах, исках да кажа, че съм яко зарибен на метъл и го слушам щото има душа. Понякога ми трябва напомняне или нещо като хорско мнение да ме убеди, че по-яко от метъл звученето няма – форума го прави редовно. Седна ли да чета тук или да напиша някоя глупост, задълже слушам няква яка жица. Даже мисля след време да напиша всичко ново което съм прослушал покрай вас. Между другото пия от обяд. Почивен петък. Вери найс, наздрае!