Neardeath experiences, Били ли сте на косъм от смъртта? Опции

[Magistra]

Знам, че тук ще пишат само хора, които са били и са се отървали(черен хумор), или такива, които ще ме напсуват за избора на тема. Все пак мисля, че не можете да отречете колко невъобразимо е усещането да знаеш, че си жив едва ли не по случайност. Лично аз съм заспивала на волана след 10 часа шофиране без никакъв сън или енергийни напитки. Знам колко тъпо е от моя страна да го допусна, но това ме накара да се замисля за онзи горе. Накратко, какво става, когато съберете на едно адреналин, страх, изненада и ги поразбъркате с малко равносметка?

[onnellinen]

Горе-долу по времето, когато трябва да съм зачената, е гръмнал Чернобил. Когато съм се раждала, е било стражишкото земетресение. Тежала съм кило и 400, лекарите са казвали на майка ми, че няма да оживея, 6 месеца съм била в кувьоз и... така де, оживяла съм.
В първи клас реших да се правя на героиня и като момченцата да прескоча оградата на даскалото, която беше висока колкото мен. Само дето не съобразих да се огледам първо и една кола заби на 20 см от мен.
Около 5ти клас бяхме на море и плувах върху един дюшек. В един момент загубих равновесия и дюшекът се обърна. Добре, че баща ми беше покрай мен, че ме извади, бях се нагълтала с вода.
В седми клас географът реши да ни води до кариерата, за да гледаме земните пластове. По неведоми нам причини се качихме на поне 20 метра височина, на върха на кариерата, подхлъзнах се и спрях на метър от ръба. Две съученички ме хванаха и ме издърпаха назад.
Като бях в гимназията, една зима се прибирах по тъмно от баба, вървях по улицата, защото на тротоара преспите бяха един метър и в рамките на 15 секунди покрай мен минаха 3 коли, винаги се подхлъзвах, като се доближеха до мене, даже се подпрях на последната, за да не падна.