![]() |
Здравейте ( Вход | Регистрация )
![]() |
![]()
Коментар
#1
|
|
![]() Прослушващ метъл ![]() ![]() Група: Потребители Коментари: 83 Регистриран: 1-October 08 Град: Варна Потребител N: 3023 ![]() |
Знам, че тук ще пишат само хора, които са били и са се отървали(черен хумор), или такива, които ще ме напсуват за избора на тема. Все пак мисля, че не можете да отречете колко невъобразимо е усещането да знаеш, че си жив едва ли не по случайност. Лично аз съм заспивала на волана след 10 часа шофиране без никакъв сън или енергийни напитки. Знам колко тъпо е от моя страна да го допусна, но това ме накара да се замисля за онзи горе. Накратко, какво става, когато съберете на едно адреналин, страх, изненада и ги поразбъркате с малко равносметка?
-------------------- Where are the plastic doves ready to kill
The inspiration I try to fulfill Cry for me sister on Valentine`s day You`ll find me lying on Hollywood Hills |
|
|
![]() |
![]()
Коментар
#2
|
|
![]() *** ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() Група: Потребители Коментари: 2603 Регистриран: 14-December 07 Град: Пловдив Потребител N: 2481 ![]() |
Но Стокхолмски синдром... Моля ви се... Аз съм невинната жертва и този пост беше отчаяния ми опит да привлека внимание, и някой доблестен рицар да ме спаси от кръвожадния ми съпруг-насилник с големия пищов. :lol: *Гив ми Ъ брейк.* ^ А да. И аз обичам пастет! Подхвърлям идеи просто :д А и ако беше от него нямаше да търсиш спасения, даже щеше да се покриваш :п Пък и някои хора им харесва по-грубичко от време на време ;) Да се обичате е важното... или поне да се понасяте. И така става. |
|
|
![]() ![]() |
Олекотена версия | Час: 9th May 2025 - 03:02 PM |