I a dream!, Сънувах странен сън.... Опции

[tankard73]

Наистина сънувах странен сън,само ,че в съня си не бях голяма жълта тиква,а в съня си градчето на име Калофер където сега и 3000 жители няма,в съня ми се беше разрастнало и футуристично изменило в много по мащабни размери.Че дори и голяма автогара имахме,и трамвайни линии.И не можех да намеря пътя към старата ми майчина къщица от сгради на по 10,15 етажа и нови лъскави коли.Също така сънувах и тумби от метъли и рок фенове(сега едва ли има и 10на по активни,не като на времето по 30-30 чявека се събирахме) и аз взех да разпитвам какво става?Та аз и много други сме по чужбините,болшинството са в София и пловдив,та напук на якия демографски срив и обезлюдяването,малкия ми обезлюден сега калофер ,в съня ми беше едва ли не мегаполис.Преди години ги гедах като си бях в отпуската си лятото от Норвегия се бях прибрал.3 мои комшиичета на по 15 години с тениските на металика,с идеите и идеалите където всичко което лети се яде,гледах ги друга компанийка на около 18,20 години,пак към 6,7 души,всичките външни.Дошли от големите градове при баби и дядовци и роднини.С тениските на менсън,металика и подобни.И нещо ме пареше и жегваше приятно и милно под лъжичката.Все едно лентата се беше върнала 15 години назад.В началото на 90те.Все едно видях мен си,само където тогава нямаше ни мп3ки,ни нет,ни метъл шопове ни кво да е.А само пиратски студия за записи.Това последното не е сън където ви го бръщолевя ,а чистата реалност.В съня ми нощеска,малкия ми обезлюден калофер беше инфраструктуриран,добре изглеждаш,пълен с познати и непознати,и питам а бе какво става,ние по чужбините избягахме заради лошото положение и вечната стегнация,а тук гледам райска градина.Ами чужбината вика дойде при нас,и много вика се върнаха.От техните усти ,в божиите уши.Обаче за жалост това ще си остане поредният ми сън,един от малкото от такъв диапазон,а в реалността скоро вече няма да сме град,а село калофер.Защто отиваме под 3000 жители доколкото знам.А беше време когато бяхме на 8000 ,пък и над 10 000 сме били.Ама това е едно друго лошо комунистическо време.Когато кръчмите и магазините дори и в провинцията бяха пълни,и имаше работа за всеки.Асега с извинение няма кой да видиш да напсуваш зиме по центъра на града ни,та камо ли по кафе да изпиеш.Явно трябва чужденците,както в съня ни да дойдат да ни позаселят,та да ни припомнят приказката,че камъка би трябвало да си тежи на мястото,и кой където се е родил там за него би трябвало да е багдад.Ама нейсе.Разпиляхме се като дървета без корен по чужбините и софия и големите градове,а малкото ни китно подбалканско градче си остана само с една невинна природа.Тъкмо тия дни с просълзени очи гледах снимки от града ни и от балкана,и цял ден вчера една буца беше заседнала във гърдите ми.Че ми иде и пушка да нарамя и на глас да тичам народен..... както се е изразил великия Ботев,мой съгражданин.Само че кой е врага:?Благодаря ви че ми изслушахте брътвежите.Просто in a dream!