IN FLAMES – SOUNDTRACK TO YOUR ESCAPE, ревю Опции

[Warrior Of Ice]

IN FLAMES – SOUNDTRACK TO YOUR ESCAPE



За банда-пионер, прокарала нови течения в света на екстремната музика, късното творческо поведение на In Flames е меко казано унизително. След като неотдавна поеха по пътя на радикалната промяна в стила, за да бъдат обсипани за което с озадачаващо незаслужени хвалебствия, рязко контрастиращи с музикалната им деградация, шведите удрят дъното със седмия си албум.

Тук можем да говорим за всичко друго, но не и за автентичен, стойностен метъл, и да си спомняме с носталгия за шедьоврите, които никога няма да видим надминати. Факт е, че In Flames окончателно изгубиха уникалната си някога идентичност, било за да избягат от клишето на мелодичния шведски дет метъл, което сами създадоха, или просто за да вкусят повече известност. "Soundtrack To Your Escape" може да бъде наречен мелодичен с малко въображение, но дет, камо ли вдъхновен - при никакви обстоятелства. Групата никога не е звучала толкова леко и изкуствено, нито някой от предишните й записи е бил така зверски свръхпродуциран. Anders Friden се напъва да пее чисто колкото се може по-често, което съвсем не му се удава. Трудно е да не се забележи стремежът му да имитира доста старателно скимтенето на Jonathan Davis - може би най-надценения фронтмен в съвременната сцена. Търпимите слабости на "Reroute To Remain" в композиционно отношение тук виждаме да взимат плашещи стойности. Песните в новия албум на In Flames следват до болка познатия нео "метъл" стереотип на откриващ риф/вокална строфа/ядосан припев/повтори няколко пъти и в по-голямата си част са тотално безидейни и предсказуеми; да не говорим, че средната им продължителност се колебае около три минути и половина. "F[r]iend" открива по приличен начин албума, бидейки може би единственото неподправено агресивно парче в него. "The Quiet Place" е жалко модерничене в стил Korn, а надеждите за нещо смислено са закопани с едва ли не пънкарската "Dead Alone" и последвалите я недоразумения. Китарите се давят в синтезаторен звук, рифовката е крайно елементарна и постна, сола липсват, ритмите са слаби и незапомнящи се. Епизодичните проблясъци в "Touch Of Red" и "In Search For I" за съжаление не са в състояние да спасят положението в "Soundtrack To Your Escape". За хомогенност в звученето и дума не може да става, a някои текстове минават в смехотворна близост с еднотипната тематика на актуалните псевдо-метъл групета.

Нямам (и не бих могъл да имам) нищо против новите приоритети на Anders, Jesper и компания. Всяка банда се нуждае от развитие, но в името на тази явно криворазбрана за In Flames цел те се превърнаха едва в сянка на някогашното си величие. Тъжно е да гледаш как една легенда умира.

[Inferno]

То не е мръсна дума. Аз харесвам нео-метъл по принцип. Само дето In Flames не са тези каито трябва да го свирят.
Първо: вокалите са немощни.
Второ: Това не е наякъв творчески прогрес. Единственото което са направили е да елементаризират музиката си до безкрайност.
Трето: Може би наистина сме крайно критични, но факт е че албума не ми харесва. Точка.

преди първото: бе от определението "псевдо-метъл" друго си личи.
първо: Андерс никога не е бил нещото, което е правило Ин Флеймс уникални. А във F-riend са по-мощни и агресивни откогато и да било.
второ: според мен пък това е проблемът - че музиката този път не е достатъчно изчистена и стегната, а това май повече граничи със сложност отколкото с "елементаризирана"
трето: и аз очаквах много повече, особено след разстърсващия reroute.

Защо искаме Ин Флеймс да свирят все едно и също след като Clayman има хиляди клонинзи направени от други групи в цяла Швеция...
А текстовете са достатъчно добри. Тук съм готов да споря и да ги браня докато не се откажете