Концерта на Jethro Tull!, ... Опции

[The Trooper]

Първо да кажа, че не съм им фен. НО, групата си свири като хората. Организацията беше кажи-речи на ниво. Както почти всеки път концерта започна със закъснение, може би са чакали да влязат всички хора. То си се знае, че някои индивиди имат навика да отиват на концерти СЛЕД зададения час, така че забавянето е простимо от страна на СМЕ! Звукът беше идеален. Да си призная досега не съм присъствал на концерт на СМЕ с по-добро озвучаване. Поздравления за това. Иначе групата си свири очевидно добре познат на феновете репертоар. Имаше и бис. При песните от биса феновете бяхме станали на крака и ръкопляскахме бурно. Какво още...иначе хората предпочитаха да си стоят културно на седалките (което на мен ми беше малко непонятно)), но се справих). Бурни аплодисменти между песните, бурни реакции при обявяването на песни като Beggar's Farm, Eurology, Farm On The Freeway, Mother Goose, медлито на Songs From The Wood, Too Old To Rock'n'Roll...Too Young To Die (страхотна), Heavy Horses! Йън Андерсън вметна и малка закачка отправена към Металика относно Грами наградите в средата на 80-те. Иначе най-нажежено беше на биса и на песните преди него: Budapest (тука беше кулминацията при мен, невероятна песен е), Aqualung! Иначе подхвърли и някаква шегичка към женската част на публиката (направи ми впечатление, че имаше доста жени, за разлика от други концерти), накрая пуснаха два огромни балона с изрисуван флейтосвирач, които публиката надъхано пращаше към тавана. Като цяло за мен не беше кой знае какво преживяване, тъй като това не е моята музика)) и не мога да бездействам така на концерт, но пък Budapest...наистина велика! Направи ми впечатление, че се получи някакъв гаф с микрофона на пианиста, който трябваше да припява на една от песните, та трябваше човек от организаторите да спринтира и да му носи резервен микрофон, а също нещо стана и със стъкленото (май такова беше) обграждане на барабаниста. Иначе и флейтата, и китарата, барабаните, пианото, акордеона, акустичната китара на Йън си се чуваха отчетливо, а също и баса. Много добър китарист! Възрастовата група беше предимно от по-възрастни хорица! Та аз там бях един от най-младите. Имаше МНОГО хора насядали по стълбите, явно недоволни от местата, за които имаха пропуски и гледката, която им се предоставяше. Аз бях с покана, чието място беше най-отгоре, на третия етаж, но седях на първия етаж при едни приятели. Имаше камера, която заснимаше концерта. Осветлението беше добро. Преди да почнат да пускат имаше някакъв колекционер пред билетния център, който показваше подписани плочи на Jethro Tull. Групата си имаше и мърчандайзинг, фланелките бяха по 30-тина лева, нормални цени за такова нещо. Кофтито беше, че кенефа беше сравнително далечко от залата (и се плащаше , но пък пропуснах да си платя ). Залата се изпълни. Ако капацитета е 5000, може би да бяха около 4500, не знам. Общо взето, велик концерт за почитателите на групата/стила. За мен беше един що-годе интересен концерт, който бих запомнил също с идеалния звук. Предполагам все има някой, който да е заснел нещо. Той YtseJam май редовно си снима, така че бихме могли да очакваме нещо от сайта му...

[Warrior Of Ice]

Концертът на бащите на прогресив рока напълни до пръсване Зала 1 на НДК. Не за мое учудване, публиката беше изключително разнородна – Jethro Tull могат да се гордеят с няколко поколения почитатели. Организацията беше на ниво и лайвът започна без излишно забавяне. В 20:30 – половин час след обявеното за начало на събитието време, под прожекторите се появиха героите на вечерта – Ian Anderson, Martin Barre, Andrew Giddings, Jonathan Noyce и Doane Perry. Опасенията на някои, че ще наблюдават едно статично “пенсионерско” шоу, се разпиляха още с откриващите “Living In The Past” и “Nothing Is Easy”, последвали задължителното “Aqua-intro”. Без да обикалят сцената на галоп, петимата определено свиреха с чувство и добро настроение. За атмосферата в залата допълнително допринесе богатият набор от танцови стъпки и прочие сценични маймунджълъци на Ian Anderson, който между отделните изпълнения пускаше и по някой свеж майтап в английски стил. Без да е болезнено силен, звукът беше перфектно балансиран и чист – едно от най-добрите постижения в организираните досега от SME концерти.

Чухме “Beggar's Farm” от “This Was”, “With You There To Help Me” от “Benefit”, “Eurology” от соловия “Rupi`s Dance” на Ian и “Farm On The Freeway” от “Crest Of A Knave”. Редуваха се класически и джаз пасажи, гарнирани с блус и етно рок – въобще, еклектичната комбинация, с която свързваме музиката на Jethro Tull. Присъстващите станаха част от една близо двучасова разходка из богатата дискография на групата, плод на над 35-годишна музикална кариера. Изсвирени бяха още “Pavane”, “Weathercock”, “A Week Of Moments” и “Mother Goose”, а заглавните композиции от едноименните албуми “Songs From The Wood”, “Too Old To Rock 'N' Roll: Too Young To Die” и “Heavy Horses” бяха сляти в едно. Флейтата на Anderson бе като жива и пееше в ръцете му, допълвайки се със синтезатора на Andrew Giddings, който на моменти хващаше и акордеона. Самият глас на фронтмена също беше на впечатляващо ниво. Китарата на Martin Barre като цяло остана на по-заден план, което направи още по-вълшебни няколкото момента, в които можехме да се насладим на самостоятелната й игра. Особено силно бе изпълнена инструменталната “Morris Minus” от соловия “A Trick Of Memory” на Barre. Кулминацията си шоуто достигна по време на изпълнението на “Budapest”, а след “Aqualung” публиката изпрати групата на крака и не седна по местата си през целия бис, включил “Wind Up”, “Locomotive Breath” и “Cheerio”. Jethro Tull демонстрираха много изтънченост и класа, създавайки един изискан спектакъл, който поне аз дълго ще помня.