Primal Fear - 16.6 (Before the Devil Knows You're Dead), мнения? Опции

[Airin Of Ancelot]

Много стабилно си издават албум след албум Ralf Scheepers и компания... Какво мислите за новия? На мен отначало ми дойде много олдскуул, но с всяко слушане ми харесва все повече. Определено е по-директен от последните два, не толкова модерен, но пък си е типичен Primal Fear. Някои парчета са обречени да бъдат хитове - например "Riding the Eagle" или "Smith & Wesson".

[Crafter]

От Black Sun насам немците са постоянно в личния ми топ, а според мен Sinner е континенталния вариант на Iron Maiden. в Devil's Ground сякаш стилът на бандата бе сериозно доразвит, а абсолютният магнум опус се казваше Seven Seals. Дори смятам, че този албум обуслови как трябва да звучи хеви/пауър метъла през новото хилядолетие. Чувствата ми спрямо New Religion пък са някак смесени. От една страна изключително добра творба, която продължава и тематично и музикално предшественика си, но може би една идея по-слаба. Вероятно и Синър и компания са стигнали до подобен извод, защото 16.6 звучи доста различно. Традицията започнала още с Black Sun всеки следващ албум да е едновременно по-тежък, по-мелодичен и по-сложен е изоставена и по-скоро се залага на някои откровено олд скул техники.
Отварящото Riding the Eagle е типична спийд/пауърщина със запомнящи се, макар и малко предсказуеми мелодии, които вероятно ще станат доста оборотни на лайфовете, а Six Times Dead (16.6), според мен, е тоталния хит на албума. Яка и тежка рифовка, хващащи и сравнително оригинални вокали, малко по-различна структура и разбира се най-важното - басово соло. Трябва да призная, че песента звучи в доста синърски стил, но по никакъв начин не ми се струва това да е недостатък, дори напротив - явно немците не само са решили да напишат по песен, която да представя всеки от предните им албуми, а дори са намерили място и за другите си групи.
Албумът продължава с Black Rain, в която се преплитат епиката и ориентализма със сила, надминаваща камелотските Арабски нощи. Следва сякаш извадената от Nuclear Fire Under the Radar и в противовес с всякаква логика ни удря следващата сложна композиция със силни прогресив елементи наречена 5.0/Torn. Мисля, че това парче ме грабна най-силно на първо слушане, защото последното, което очаквах беше да чуя сложни рифове, басови заигравки, стрингове и приятна доза синърски вокални мелодии в едно. Най-лесносмилаемия момент от албума се казва Killbound, а след него идва типично баладичната No Smoke without Fire, развиваща се по-късно в тежка рифовка допълнена със стрингове.
Синърщината достига върховата си точка във втория тотален хит, а именно Smith and Wesson. Макар това да е любимото ми парче от албума имам една остра забележка към бандата - как е възможно да си немец и да пишеш парче за Смит Н Уесън? А къде забравиха вечните новатори от Хеклер и Кох, класическите валтери или дори братоавстрийските Глок? Оставяйки шегата настрана, албумът завършва с красивата балада Hands of Time, в която вокалите са поделени почти по равно от цялата група и предполагам, че също ще стане любимо парче на феновете.

Като цяло не бих си позволил да кажа, че 16.6 надминава грандиозния Seven Seals, най-малкото, защото е доста по-разпилян и определено липсва концепцията, но за сметка на това е толкова разнообразен и интересен, че със сигурност ще бъде подложен на поне толкова слушания.