Amorphis, Финландските легенди Опции

[_Moonshield_]

Време беше да се направи отделна тема за групата. А тя е велика, и то много!



Няма отделна песен, камо ли отделен албум, който да не обожавам! С тях започнах да слушам метъл и винаги ще бъдат много специални за мен.
Всичко от The Karelian Isthmus до сега е гениално! И все пак, колкото и да е банално, това е Албумът...



Сега на 30 октомври, живи и здрави да сме, ще се разбием.

[Preacher]

Eclipse е цялостната и напълно логична история на Кулерво. Не разбирам защо този албум и следващия да отстъпват по концепция на последния. По-цялостна от това, което го има тук - няма накъде... обречеността на единствения откровено трагичен герой в Калевала е уловена прелестно на-абсолютно-фъкин-всякъде. Това е албум на един дъх. От трите последни произведения просто няма концепция, която да не е всеобхващаща и да е размита. Всичко е точно. Звученето е епично-трагично, та чак митологично.

Silent Waters е мрачнотия. Все пак става въпрос за подземния свят. Също толкова вещо изтъкана концепция, просто трябва да се проследи. До парче номер 6 всичко е бетон. Weaving the Incantation е едно от най-мощните откривания на албуми, A Servant не му отстъпва по бруталност, Silent Waters е до болка елегично и прелестно, Towards and Against е ЧУДОВИЩЕ, от което няма бягане, I of Crimson Blood е адски интелигентна и интимна, Her Alone е космична любовна серенада... но оттам-нататък албумът се размива. От това размиване произлиза мисълта, че концептуалността му бяга, но де факто не е така - историята се проследява без ни най-малка трудност.

Skyforger е също толкова "еднодъхов" като Eclipse. Просто е ааааааадски мелодичен. До болка. Изстрелва те извън това измерение...

Ако Затъмнението е човешката, земната и достижима драма на това, което е реалност, тук и сега, то Тихите Води са скритото, енигматичното и непознатото, което дебне след смъртта, а Небоковачът е пътешествието из небесните селения, далеч от човешки трагедии, но близко до вселенските.

Бла... завъртях си езика.