Време беше да се направи отделна тема за групата. А тя е велика, и то много!



Няма отделна песен, камо ли отделен албум, който да не обожавам! С тях започнах да слушам метъл и винаги ще бъдат много специални за мен.
Всичко от The Karelian Isthmus до сега е гениално! И все пак, колкото и да е банално, това е Албумът...



Сега на 30 октомври, живи и здрави да сме, ще се разбием.

Любима група (:

Иба снимката :о

Дам, яки са, много ги обичам. Няма смисъл да хабя коментар какво ми носят..дълго е.

Една от първите ми групи и големи любови в метъла!

Рулес!!!

Come on baby light my fire... убийствен кавър, уви за личното творчество на групата не мога да кажа нищо.

^Значи е време да се запознаеш с него

Ами...

The Karelian Isthmus и Tales from the Thousand Lakes бяха от творбите, които ме вкараха в истинската музика и заради това (особено втория) винаги ще ми навяват един особен сантимент.

От Туонела насам не ме вълнуват, макар по никакъв начин да не ги отричам. Те просто са музиканти, ама в най-чист вариант, без суетня, което винаги съм обожавал.

Старите неща са яки.

Новия албум няма ли го вече по торентите, мисля че на 29-ти щеше да излиза

Много може да се каже за тях! Велики са!

Баси якия албум с баси яката обложка :О Освен него и дебюта съм слушал преди време, но той прекалено стандартен ми се стори сякаш, трябва да го чуя пак, може и да ми се промени мнението.
След това твърде малко неща съм им слушал, ама Goddes of the Sand Man примерно е яка песен.

Харесват ми много във всичките си периоди. Любими албуми - "Tales From the Thousand Lakes" и "Tuonela", "Silent Waters" също е чудесен. Не се съмнявам, че и новият ще е силен, вече се готвя за концерта.

до "тунела" са просто уникални
уви за последните им творби по-добре нищо отколкото лошо да кажа
karelian, elegy и tftl <3

Добре си написал, че са легенди. Границите на любимите ми албуми вече са доста сериозно размити, защото всеки предлага по нещо уникално - добрите стари (вечни) "Tales From the Thousand Lakes" и "Elegy" са ми най-вече на сърцето, но и "Tounela" е безценен. Харесвам много и "новото" им по-смилаемо лице, "Eclipse" ме зарадва, странно, че възприех "Silent Waters" доста време след излизането му, но поне после го оциклих подобаващо. Последното очаква и "Skyforger"-a като се появи тези дни.

Повече ми харесват албумите от Туонела нататък. Am Universum никой не го е споменал, а кърти мивки. Нищо че Паси там не реве. Far from the sun вече ми доскучава. След като идва новия вокалист нещата се оправят.

Tales...е един от албумите, които изгради музикалния ми вкус за десетилетия напред

С Am Universum някак си се отклоняват в друга посока. Има готини песни, но като цяло е най-малко харесвания от мен. Far From The Sun - да, малко скучничък е, но май това е характерно за всяка група, когато започне да се поизчерпва.
Последните два албума са много добри, Silent Waters ми е любим, както Elegy и, разбира се, Tales From The Thousand Lakes.

Am Universum всъщност е един от най-добрите им албуми, но много хора обвиниха Amorphis, че са се продали с него и това мнение донякъде още битува сред феновете. За мен поне е много по-стойностен и от Far From the Sun, и от Eclipse (не че те са лоши).

^ наполовина съм съгласен с теб, колкото и да е странно.

но пък всички знаем как феновете в един момент запищяват на умряло, защото просто са тъпи кучки и очакват, че ще се прави тяхното.

само за мен Ам < Еклипс

Am Universum е изключително идеен албум, на мен също ми е безкрайно любим. Само дето тази идея във Far From the Sun малко я попреиграват, така и до ден днешен не го възприех.
А за мен Еклипс > Сайлънт Уотърс!
Въпреки че и двата тежат с голяма сила...

Изключителна група! Нямат албум, който да не харесвам, с изключение на "Far From the Sun", който доста ме разочарова при появата си, а в момента просто ми е безразличен. Всички останали носят някакво вълшебство, колкото и да са различни. Любим ми е трудно да посоча, но май "Silent Waters" към момента най-много се доближава до това.

И аз влизам в клуб "Aнти-"Джа"Фар Фром Дъ Сън", нищо не ми харесва в този албум, нищичко, но просто понякога май се налага дадена група да премине през такъв кризисен период. След изфирясването на Паси станаха две хубави неща: първо - в Аморфис дойде Томи Йоутсен и второ - Паси записа уникалният "Illusion's Play" със Shape Of Despair!

С две ръце за!
Томи беше нужната промяна за Аморфис. С Паси никога нямаше да се развият по този начин. Най-малкото Калевала нишката щеше да е безвъзвратно загубена.

Ш`си развалим отношенията, май! Изразила съм си становището по въпроса вече, но и тук да се отбележи: не мога да си представя кариерата на Amorphis, и музиката изобщо, без който и да било от записите им, преди да се появи гореупоменатият младеж. The Karelian Isthmus ми е любимият дет албум, а за следващия не знам дали разшири границите на жанра до безкрайност или просто ги надхвърли. Каквото и да сте очаквали от Far from the Sun, аз си открих моето. А за Silver Bride (сигурно показателна за това, което ни очаква), мога да кажа само, че колкото и да е "хващаща" (= неусложнена), това съм го слушала безброй пъти, и от самите Amorphis, и от Paradise Lost, и от кого ли не.
Ще изслушам Skyforger внимателно, бях от най-бързите с билет за октомври и пак ще се редя за място пред сцената, но, както писах, Ajattara биха ме въодушевили по съвсем друг начин.

Аятара нещо позападат напоследък.

Иначе Скайфорджъра внимателно се очаква. Трябва много да внимават да не преповторят просто нещата по прекалено шаблонен начин...тогава ше има плес и чук.

Новия Аморфис го има вече в медиапортала. Ше изчакам по-як релийз, щото този е с кофти битрейт!

Слушах им новите песни в МайСпейс, нямам думи


Тоя албум ще ме отвее!
Това чудо директно си го купувам, само едно слушане и се влюбих в Skyforger...

Леле.. На третата песен съм, а вече съм убедена, че каквото и да представлява по-нататък албумът, ще се нареди сред любимите!
От досега чутото.. балансът между "старите" и "новите" Аморфис. Има си го типичното звучене от последните два албума, има го... да речем Туонелското. Доволна съм не, ами направо си се просълзявам от кеф тука!

Аморфис продължават тенденцията, че са от малкото групи, които никога не са ме разочаровали!



Едно голямо ЕВАЛАТА!

П.п. Харесва ми безкрайно романтичната интерпретация на героя на Илмаринен... дано скоро се появят и лириките.

^ E качете го некаде за индианци бе, ви го тура.*


Относно "Jar-Jar From The Sun", мисля, че това е един приличен албум, дошел в малко кофти момент след две много силни, иновативни и експериментални тави. Това, че е малко по-постен от предходните два записа не го прави "зле", песньовките вътре са си екстра и определено става за запълване на настроение.

От друга страна, "Eclipsе" така и не можа да ме грабне. Нещо сериозно му куца на това албумче, но не мога да открия какво точно(тъй като не го издържам да го изслушам). Мисля, имаше една-две песни дето хващат слухЪт, има го опита за връщане към корените... и дотам. Най-позитивното, което мога да река за тавата е новото вокал и дотам.

За сметка на това за "Silent Waters" не мога да кажа копче. Е, не е "Tales From The Thousand Lakes", но е най-близко де него от "Elegy" насам.






* не, сериозно!**



** ше ви го тура де.

http://www.myspace.com/amorphis
128kbps, no thanks

Ее, искам си го дръпна бе, от MySpace МРАЗИМ да слушам
(а и Last.Fm-а нема да ми отчита ).

http://www.youtube.com/watch?v=ssXeQiemVuc&fmt=18

edit: тогава виж http://myspacemp3.org/

Ee, стига бе, в момента си слушам ВЕЙДЪР-че, то душа не ми дава да си намала това.

Що пък реши, че трябва да си разваляме отношенията? Аз просто изказах мнение и споделих, че не харесвам албума! Колкото до посления запис, ще почакам още малко, преди да го преслушам. Съдейки по Silver Bride мисля, че ще е добър! Ще видим.

^ Точно това направих и аз, изразявах мнение. И се пошегувах.

Пиша пак в темата само заради новия албум, който успях да изслушам. Приятен е, общо взето; във втората половина има добри моменти. Ако бяха развили звучене като в началото на Majestic Beast, вместо чистите вокали, нямаше да мърморя толкова. Споменах ли, че е досущ като предишните два?
Добрата новина е, че изглежда обещаващо за концертно изпълнение.

Е?

Както казах, бавно започва, като лашкан бавен танкер с мудни дифузиални темпераментности, но после се разгръща добре (засега).

Май няма да ме разочароват, браво на тях

Заплювам си ревю, дам.

Tuonela! Велик албум, колкото не мога да опиша! Един от любимите ми за всички времена.

Новия го чух няколко пъти, но засега не ме грабва, предишният май беше по-добър. Ще пробвам пак по-късно.

Великолепен албум. Красив, мелодичен, изпипан, с точни попадения. Дори въобще не изисква чак толкова много, за да се влюбиш в музиката, трябва просто да му позволиш и това е. Всъщност Amorphis не показват нищо ново и си следват стриктно линията от "Eclipse" и "Silent Waters", но аз друго и не искам, а и точно за тях в никакъв не може да се каже, че досега не са експериментирали достатъчно.
"Silver Bride" вече си я знаем, но отделно абсолютно всяко парче крие нещо съкровено в себе си - вземете нежната сила на "From The Heaven Of My Heart", контрастния отговор на бандата със "Sky Is Mine", заглавната "Skyforger" и покъртителната музика и текст на "Course of Fate" или "From Earth I Rose". Успешно ново попълнение към дискографията им, това е. Дори може би твърде успешно.

Страшно здрав е новия албум! Още на първи път успя да ме грабне. Достоен завършек на сагата за "Калевала".

Точно "здрав" за новия албум не е уместно, според мен. Приятен, да...

Мхм. Приятен е, има някои силни песни, но като цяло не е нищо особено, нищо ново. Все пак добър албум. Majestic Beast \m/

Tales From the Thousand Lakes е абсолютен шедьовър! Брилянтен! Любимият ми техен албум, колкото и клиширано да звучи. Носи много емоционални спомени у мен. След Elegy не ги следя.

Точно каквато представа си изграждах за "Skyforger", точно такова и дойде - много фолкърски, много тъжен и меланхоличен, много лек. Доволен съм отвсякъде, макар че балансират на границата да станат твърде отнесени. Балансират, ама с успех. Моля, още от същото, давайте насам.

На второто изслушване ми влезна мазничко. Бравос! Да видим сега с повече слушкане какво ще стане.

Дам.

Сега остава следващият да не е като последните три, защото ще зациклят прекалено.

В никакъв случай не бих казала "страшно здрав", макар че много ми се ще, лек и приятен - да.
На първо слушане ми се наби звученето на последните два албума и особено на Eclipse (едноименната песен е абсолютен аналог на Born From Fire, но във фолк вариант, а Sky Is Mine ми напомня на Under A Soil And Black Stone). Изключение прави Majestic Beast, която по-скоро отнасям към туонелския им период. С две думи албумът е някакъв вид продължение на Eclipse, с разликата, че тук преобладават повече фолк елементите, които придават типичното елегично звучене. Като цяло - нищо ново, очаквах повече. Но... ще се слуша, то е ясно. Добавям го към любимите ми, нали е Amorphis!

Ами, и на мен ми хареса, но във връзка с това, което Венци казва, на мен на моменти точно отнесен си ми идва. Но това си е от мен, де, албумът наистина е много красив.

Skyforger > Silent Waters

Някой на моя бряг..

А ако бяха излезли в обратна последователност...

+1

Изключително ненатрапчиво мелодичен и свежарски албум. Ще се слуша много.