At Vance - Ride the Sky, И нека продължим с немския пауър Опции

[Crafter]

Ще си позволя да започна днешната дискусия с един факт: Немците знаят как да правят пауър метъл и то във всичките му разфасовки. Надали е необходим новият - девети според моето субективно броене, албум на At Vance за доказателство, но въпреки това ще свърши добра работа. Както обикновено около типичната централно европейска пауърщина се върти и доволно количество неокласицизъм, а и любимата ми нотка минималистично звучене повлияно от изначалния хард рок.
Отварящото и едноименно Ride the Sky е типично, среднотемпово и много мелодично. Следва поредното излияние на вечната любовна мъка в тази банда наречена Torn: Burning Like Fire. Не ме разбирайте погрешно, не намеквам, че ми е писнало да слушам абсолютно еднакви и до кръв изтъркани текстове - дори напротив. Аз дори още слушам Manowar. Но започнах да се отклонявам, а това е жалко, защото албумът продължава с Last in Line, което е и един от личните ми фаворити. И няма как иначе да е, защото тук чуваме комбинация от красиви мелодии, тежка рифовка с лек ориенталски привкус и запомнящи се вокални партии, а и лириките са на ниво. 10 от 10 за това парче. Вместо, обаче, тавата да продължава напред, тя се връща тридесет години назад и ни представя Wishing Well. Може би някой е забравил да каже на момчетата, че Мат Левен вече не пее с тях, че осемдесетте минаха преди известно време и че не се казват Swedish Erotica или Winger. Ще се направя, че това не съм го чул и ще се продължа да слушам, но за съжаление не виждам нищо интересно на хоризонта. Salvation Day и неговата откровено смешна мелодия също ще минат покрай ушите ми, а какво ме очаква? Продължение на Лятото от Четирите сезона на Вивалди. Музика за моята душа и доста приятен аранжимент. Класическото влияние остава на преден план и в Power, но този път е добре смесено с нужната доза метълщина. Тъкмо си мислех как любовните текстове ми залипсваха, а дойде време и за задължителната балада - You and I. И точно, когато съм загубил надежда, че ще чуя още нещо, което да грабне вниманието ми, започва Falling, което май би трябвало да се зачете като най-мащабната композиция от албума и определено получава одобрението ми. Съвсем достойният завършек се нарича Farewell и трябва да призная, че орифляването му се е получило доста успешно.

Надявам се, че коментарът ми не звучи твърде негативно - Ride the Sky като цяло ми хареса доста, но определено изяжда критиката за липса на каквото и да е желание за оригиналност. Едноименното, Last in Line и Falling пък са личните ми фаворити и определено са композиции заслужаващи внимание. Трябва да отбележа и че Алекс Ланденбург (барабани) издава втори качествен пауър албум за едва месец.

А как ще се изкажат нео-пауър-класиците на форума? Или май в този форум нямаше такива?

[sharon]

Венци, ужасен Altzi хейтър такъв (за пореден път)! Упорито продължавам да харесвам гласа му - не виждам защо не, след като през 2008-ма се разписа с един супер здрав запис към Frequency (даже май ти хареса и на теб?) и изкара доста "вървежна" музика с албума на Sandalinas, който пак ме впечатли странно много, имайки предвид, че дебютният имаше стабилено Firewind-ско присъствие в лицето на самия Apollo. И досега все така си харесвам едноименната "Fly To The Sun", като стана въпрос, същото важи и за баладата "Seasons In The Sand", която си е прекрасна отвсякъде. Настрана от безумния текст на първата, обаче точно изпълнението на Rick ми се вписва в тази енергия, която характеризира цялата тава. Така че миналата година получих два напълно задоволителни албума с негово участие, а тази ще последва примера с предстоящия Thunderstone.

Точно преди седмица си припомних старите At Vance, респективно любимия ми техен период с Oliver Hartmann, който обсъждахме с killer_rose. Чух и "Ride The Sky" снощи, ясно е, че не може да се говори за същата група в музикален аспект. Момчетата си свирят това, което в момента им е най-присърце, а Rick просто си изпълнява добре ролята - не той е двигателната сила тук, така че не смятам, че към него трябва да се отправят кой знае какви обвинения. Което пак не прави новото им лице по-лошо, понеже говорим за коренно различно звучене. Тези олдскуул намеци в едва ли не всички сола от "Ride The Sky" говорят за същото, като че ли.
Тъй, отдавна вече разбрахме, че могат да интерпретират Вивалди, но вече май поизчерпаха Сезоните. Спокойно могат да се върнат към зачекнатите класики в предишните записи - ако не друго, поне базов материал не им липсва. Както и да е, "Ride The Sky" си е много приятен, доста по-рокаджийски албум, какъвто и казаха, че ще изкарат. Май няма отделна песен, която да ме дразни откровено, с двойното изключение "Salvation Day"/"You And I" - можеше да се мине и без тях, или поне да ги бяха разчупили някак. Карай, останалото звучи съвсем на ниво - "Falling", "Power", "Farewell" са все страхотно разгърнати решения, същото важи и за "Last In Line", която очаквах да е тукашното кавър изпълнение, както го бяха подкарали с Purple, Rainbow & co. Въпросното кавърче се оказа "Wishing Well", към което също нямам оплаквания, звучи интересно, ако не друго. Самата "Ride The Sky" по-скоро си носи характерното ново At Vance звучене, което като нищо може да се каже и за целия албум, хмм.

Не е като да не искам отново да чуя нещо от сорта на любимата ми песен от дискографията им (редом с албумната заглавна такава), далеч не. Искам си по-наивните текстове, скорострелните рифовки, култовите извивки на Oliver, всичко. Няма да откажа и още един албум от Mats Leven ерата. Хубавото е, че когато At Vance залагат на различия, поне го правят като хората и продължават да ме радват с това, което издават, оправдавайки решенията си.