Мобилни телефони, и оплаквания от тях Опции

[onnellinen]

При мен положението е горе-долу такова. Майка ми звъни, говорим 20 минути - и аз не знам за какво. Баща ми звъни и в продължение на 5 минути ми задава 5 пъти въпроса "Добре ли си иначе?" Колеги и колежки ми се обаждат, говорим по 30-40 минути, защото били на договор и ме добавили към безплатните номера. Държа телефона си на по-малко от половин метър почти 24/7, с изключение на самотните моменти в тоалетната. Календар, напомняния, будилник, обикновен часовник - телефонът е станал организатор на голяма част от живота ми.
Вече ме боли главата от толкова "безплатни" разговори с хора, които живеят на 10 минути от мен, омръзна ми да чакам обаждане, което така и не идва, омръзна ми да истерясвам, когато батерията пада по време на важен разговор.
Половината ми познати са хора, които се оплакват, че имат сметки между 20 и 100+ лв на карта и имат абонамент към всички мобилни оператори в страната. По улиците някакви хора вървят, говорят с хендсфрий и ръкомахат, а телефонът им е в джоба. Всеки се опитва да извади колкото може по-модерна джаджа, в която се заключва целият му живот с изключение на тоалетната, в това число и кога ще легне и кога ще стане от сън. Пазят в указателя си номера, от които никой не им е звънял и на които никога няма да звъннат. Бъркат хора с еднакви имена в указателя и се чудят как да запишат поредния Иван Петров.

Искам да знам какво ви е мнението за всичко това. Аз ли съм заобиколена от хора, които се правят на модерни, или тази играчка наистина се е превърнала в мания.

Вчера четох статия, че хората се страхуват да не загубят мобилния си телефон повече, отколкото портфейла си. Ужас.
Утре ще си купя будилник.

[ZerraX]

Аз пък служа като телефонен център. Тъй като фр са бедни и са с умрели прими, аз, тъй като съм с 2годишен план с безплатни минути към 12 номера съм централата, която координира посоката на стадото xD не е толкова досадно тъй като говорим по 1 мин, колкото да се разберем къде да се чакаме, че да се видим. Иначе страшно се дразня като майка ми ми звани "за да ме чуе"... е хуу чуй ме 1 път - 2 пъти - 3... ама да ми званят през 1 час е дразнещо. Затова като не е за нищо важно, направо затварям.
Понякога като пътувам на някъде да си лафя по телефона за рандъм тъпотии с някой, стига да има минутки де >,<! (кой няма mp3 така е)
Телефона е необходим за уреждане на срещи, по бизнес и за извънредни ситуации. Другото вече са лигавщини. За мен, нищо не може да замени тет-а-тет комуникацията.
Можеш ли да биеш бира с приятели по телефона А? (e можеш, но къде е наздравицата къде са блъскането по масата и вдигането на заведението с краката нагоре)... Тет-а-тет ... БЕЗЦЕННО! (тряяя да направят такава реклама на Masta card)