OCD, Обсесивно компулсивните разстройства, с които можем да се похвалим. Опции

[Crafter]

Коментарите във форума от последните няколко дни ме накараха да се замисля за странностите, които бихме могли да споделим един с друг и ето място, в което можем да го направим. Нарекох темата OCD, базирайки се на смисълът, който се влага в този термин в популярния изказ (който от своя страна е до такава степен широк, че обхваща почти всички странности) и не твърдя, че той отговаря достоверно на професионалната му дефиниция. Също така бих се радвал ако дискусията запази своята чистота и коментарите в нея да бъдат искрени, а не преувеличени. Благодаря предварително за това.

И така, аз ще започна. Когато се разхождам по улиците достатъчно бавно, че да чета номерата на колите, оприличавам всяка цифра с дадена нота и си тананикам или по-често си представям как би звучала мелодията изсвирена на бас. Числото 0 за мен е тонът Ре, 1 е Ми, 2 е Фа, 3 е Сол и така по целия минор от Ре. А понякога, когато има деветка си го тананикам като хармоничен минор. За щастие все още не съм започнал да комбинирам повече номера заедно и това ме опазва от написването на симфония по този начин.

Йор търн.

[ZerraX]

^^^Това твойто не бих го нарекъл OCD, тъй като е съзнателно (т.e. сазнателно ли е?) и ти винаги можеш да спреш да го прaвиш (или ?). По-скоро бих го оприличил като хоби? или вреден навик (не че невиждам нищо вредно де^^"). Чувстваш ли, че е необходимо да го правиш това?

Хмм, ненормална случка? Ами за мен най-ненормалното, което ми е случвало и продължава да ми се случва е... хъм как да го нарека... "проблясъци от бъдещето?" или "изкривена психоза?". Не знам дали ви се е случвало, но веднъж просто повторих АБСОЛЮТНО СЪЩОТО ДЕЙСТВИЕ, каквото си мислех, че преди съм направил. Не е да кажеш "лол верно ли и аз мога 2 пъти да дигна 1 чаша", става дума за един кратък момент, в който знаеш дори какво си си мислил предишния път и си повтарияш на ум какво е било. Дори се мъча да го променя и си казвам "аз няма да взема тази чаша този път" и по спомен разбираш, че последния път си помислил същото...
Абе не ме бива в обесненията, но се надявам да сте разбрали за какво говоря. Най-лошото е, че не знам дали е било сън 1вия път или е било реалност (не сънувам/не помня сънища и за това). Абе супер странна работа. Много е странен момента, в който сам се опитвам да си противореча. Най-вероятно от преумора откачам вече >,<

Да преместим това тък, поне мисля, че тук му е мястото.
Благодарение на @Сиело, разбрах, че "deja vu" всъщност e наименованието това явление, а не само словосъчетание на френски език.


Такам. Други нередности в психиката ми са може би оприличаването на разни предмети в други неща. (този клон не е клон, а е зловеща ръка протегната към теб...)
Тъй като живея на 1вия етаж и уличната лампа така хубаво свети, че стаята ми се изпълва със сенки (трябват ми плътни пердета >,<). Много често се стряскам от главите, ръцете, краката и т.н. сътворени от я храсче, я дръвче + светлините на преминаваща кола или вечерния вятър.
Освен визуални стрясъци, уплах получавам и от разни звуци в ноща. Пак споменавам, че съм на 1вия етаж и всеки звук кънти направо (деа панелките). Като се почне някое животно да се върти покрай балкона и изтрещявам (ако е животно... веднъж сбарах крадец на пране... баси ташака беше...). Възприемането на повечето звуци така го изкривявам, че накрая излиза, че най-вероятно има някой чужд в къщата... и благодарение на това в 4-5 часа ставам да проверявам...
Като комбинираме тези работи стигаме до следния смешен начин на моето заспиване... глава под възглавницата и държене на очите така че да съ затворени xD Страна работа, но заспивам необезпокояван. /е когата съм уморен спя като труп/