OCD, Обсесивно компулсивните разстройства, с които можем да се похвалим. Опции

[Crafter]

Коментарите във форума от последните няколко дни ме накараха да се замисля за странностите, които бихме могли да споделим един с друг и ето място, в което можем да го направим. Нарекох темата OCD, базирайки се на смисълът, който се влага в този термин в популярния изказ (който от своя страна е до такава степен широк, че обхваща почти всички странности) и не твърдя, че той отговаря достоверно на професионалната му дефиниция. Също така бих се радвал ако дискусията запази своята чистота и коментарите в нея да бъдат искрени, а не преувеличени. Благодаря предварително за това.

И така, аз ще започна. Когато се разхождам по улиците достатъчно бавно, че да чета номерата на колите, оприличавам всяка цифра с дадена нота и си тананикам или по-често си представям как би звучала мелодията изсвирена на бас. Числото 0 за мен е тонът Ре, 1 е Ми, 2 е Фа, 3 е Сол и така по целия минор от Ре. А понякога, когато има деветка си го тананикам като хармоничен минор. За щастие все още не съм започнал да комбинирам повече номера заедно и това ме опазва от написването на симфония по този начин.

Йор търн.

[scion_of_storm]

Виждам мъртъвци прекалено често, когато е тъмно. Нещо като на Зеракс случая със сенките, играта и всичко.

Едно от най-странните неща, които ми се случват понякога, е изместването. Не мога да го опиша точно, но е нещо като подмяна на действителността, често от различен характер. Случвало ми се е да ходя на алеята покрай дома си примерно, и това да се случи, реалността се замъглява и алеята е сменена примерно от...бойно поле/ливада/нещо си, на което се бият войни, в случая, в който ми се случи, май бяха тракийци. Много подобни е имало, нещо като визии, нямащи нищо общо със света.

Най-смущаващо беше като навлизах в един от най-повлиялите ми последните две години албуми - 'Fiction' на Dark Tranquillity. Както си говорихме с една съфорумкиня, реалността тогава буквално изтлява. Веднъж си ходих по Витошка и хората изсивяха и останаха без шибани лица (о.О), в ръцете с някакви...оръжиеподобни неща, и със сиви криле. Не знам има ли някой чел Джон Конъли, но - интерпретацията на неговото представяне на Падналите ангели. Логото на Deathspell Omega със скелета с криле също може да е визуален ориентир.

Отделно понякога имам чувството, че земята...потръпва, като съвсем живо дишащо същество, сякаш праща някакви сигнали. Не, че има кой да я чуе. Ама е...също смущаващо.

На Мор Галад явлението също го имам, хахах :д Като малък повече, сега не толкова. Култово беше като имаше под краката ми онея квадратните плочки да минавам ТОЧНО една с десен крак и ТОЧНО една с ляв. Понякога ми писваше, де, щото принципния ми ход се равняваше на 1 1/2 до 2 плочки и ситнех доста тъпо.