OCD, Обсесивно компулсивните разстройства, с които можем да се похвалим. Опции

[Crafter]

Коментарите във форума от последните няколко дни ме накараха да се замисля за странностите, които бихме могли да споделим един с друг и ето място, в което можем да го направим. Нарекох темата OCD, базирайки се на смисълът, който се влага в този термин в популярния изказ (който от своя страна е до такава степен широк, че обхваща почти всички странности) и не твърдя, че той отговаря достоверно на професионалната му дефиниция. Също така бих се радвал ако дискусията запази своята чистота и коментарите в нея да бъдат искрени, а не преувеличени. Благодаря предварително за това.

И така, аз ще започна. Когато се разхождам по улиците достатъчно бавно, че да чета номерата на колите, оприличавам всяка цифра с дадена нота и си тананикам или по-често си представям как би звучала мелодията изсвирена на бас. Числото 0 за мен е тонът Ре, 1 е Ми, 2 е Фа, 3 е Сол и така по целия минор от Ре. А понякога, когато има деветка си го тананикам като хармоничен минор. За щастие все още не съм започнал да комбинирам повече номера заедно и това ме опазва от написването на симфония по този начин.

Йор търн.

[sharon]

Играта на сенките си е нещо забележително, защо? Дори и да мернеш нещо страховито, както го описваш... Случва ми се редовно, но по-скоро ми е твърде интересно, за да позволя на някакви други по-мрачни чувства да се прокраднат.
Виж, това с потръпването на земята вече е много неприятно, понякога се регистрира и при мен. Лошото е, че е съпровождано от странно изместване, при което губя фокус, дори баланс (всякакъв), все едно някой ми изкривява гледката с доста градуси и трябва да "коригирам курса", обаче самата адаптация обикновено отнема разни секунди, затова и гледам да се закова на едно място. Сякаш някой е минал с висока скорост директно пред мен и се опитвам да го проследя с поглед, а след неуспеха да се върна максимално бързо в изначалната позиция. По-скоро бих го отдала на чисто физиологичен "бъг", който допреди няколко години липсваше, обаче. Неприятно е, поне за мен. Всеки с личните си демони.