![]() |
Здравейте ( Вход | Регистрация )
![]() |
![]()
Коментар
#1
|
|
![]() :) ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() Група: Потребители Коментари: 4948 Регистриран: 4-July 03 Град: София Потребител N: 188 ![]() |
Коментарите във форума от последните няколко дни ме накараха да се замисля за странностите, които бихме могли да споделим един с друг и ето място, в което можем да го направим. Нарекох темата OCD, базирайки се на смисълът, който се влага в този термин в популярния изказ (който от своя страна е до такава степен широк, че обхваща почти всички странности) и не твърдя, че той отговаря достоверно на професионалната му дефиниция. Също така бих се радвал ако дискусията запази своята чистота и коментарите в нея да бъдат искрени, а не преувеличени. Благодаря предварително за това.
И така, аз ще започна. Когато се разхождам по улиците достатъчно бавно, че да чета номерата на колите, оприличавам всяка цифра с дадена нота и си тананикам или по-често си представям как би звучала мелодията изсвирена на бас. Числото 0 за мен е тонът Ре, 1 е Ми, 2 е Фа, 3 е Сол и така по целия минор от Ре. А понякога, когато има деветка си го тананикам като хармоничен минор. За щастие все още не съм започнал да комбинирам повече номера заедно и това ме опазва от написването на симфония по този начин. Йор търн. -------------------- Come with me tonight tell me how it feels to be alive |
|
|
![]() |
![]()
Коментар
#2
|
|
![]() Просветен ![]() ![]() ![]() Група: Metal World Conclave Коментари: 392 Регистриран: 4-September 08 Потребител N: 2968 ![]() |
На мен също са ми се случвали ужасни неща - случвало ми се е 2-3 пъти през целия живот - дано да не ми се случи повече.Случаят е такъв,както си стоя някъде през деня очите ми се затварят и не мога да ги отворя,отвратително е!Друг проблем с очите нямам,за да нареча това очен проблем.Веднъж ми се случи във възможно най-отвратителната ситуация а тя е да излезеш на училищното предстваление пред 200-300 човека публика да рецитираш и в един момент ми се затвориха и не мога да ги отворя и не знам след като съм си казал всичко макар и със затворени очи,накъде да се прибера и дали няма да падна някъде - не искам да си спомням чувството което усетих тогава.Видяха че не мога сам да се прибера и двама съученици ме прибраха отзад зад завесите в читалището и след около 2-3 минути наплискване с вода,очите ми се отвориха все едно нищо им няма!
![]() ![]() А това с изместването ми се случва изключително често.И аз като sharon гледам да се закова на една място,докато не ми се оправи фокусирането.Много е странно и въпреки че звучи като че все едно ти се "вие свят",не е точно същото. -------------------- |
|
|
![]() ![]() |
Олекотена версия | Час: 19th July 2025 - 09:26 AM |