OCD, Обсесивно компулсивните разстройства, с които можем да се похвалим. Опции

[Crafter]

Коментарите във форума от последните няколко дни ме накараха да се замисля за странностите, които бихме могли да споделим един с друг и ето място, в което можем да го направим. Нарекох темата OCD, базирайки се на смисълът, който се влага в този термин в популярния изказ (който от своя страна е до такава степен широк, че обхваща почти всички странности) и не твърдя, че той отговаря достоверно на професионалната му дефиниция. Също така бих се радвал ако дискусията запази своята чистота и коментарите в нея да бъдат искрени, а не преувеличени. Благодаря предварително за това.

И така, аз ще започна. Когато се разхождам по улиците достатъчно бавно, че да чета номерата на колите, оприличавам всяка цифра с дадена нота и си тананикам или по-често си представям как би звучала мелодията изсвирена на бас. Числото 0 за мен е тонът Ре, 1 е Ми, 2 е Фа, 3 е Сол и така по целия минор от Ре. А понякога, когато има деветка си го тананикам като хармоничен минор. За щастие все още не съм започнал да комбинирам повече номера заедно и това ме опазва от написването на симфония по този начин.

Йор търн.

[Chimera]

Какво представлява обсесивното- компулсивно разстройство:

Обсесивно компулсивното разстройство е тревожно разстройство
То се характеризира с повтарящи се нежелани мисли или действия, които предизвикват силна тревога, напрежение или страх.
Натрапливи мисли се състоят от:
-Страх от това да не бъдеш заразен от микроби и вируси
-Страх да не причиниш нараняване на себе си или хората около теб
-Болезнени мисли или представи за сексуално насилие
-Акцентиране върху религията и морала
-Страх да не загубиш или изобщо да не успееш да притежаваш неща, от които имаш силна необходимост
-Ред и симетрия - всичко си има своето място и трябва да бъде под контрол
-Суеверие - концентрация върху определени неща, които се определят като щастливи и късметлииски и други - като носещи неуспех и нещастие

Натрапливи действия при обсесивно - компулсивното разстройство:
-Двойно подсигуряване - проверяване на всичко по няколко пъти
- Броене
-Миене на ръце
-Чистене
-Подреждане в определен ред и симетрия
-Казване на молитви
-Строене на огради, с цел създаване на сигурност

Причинители на ОКР
Изследователите посочват следните причинители на разстройството:
Генетична - много страдащи имат фамилна история на заболяването
Придобита в следствие на определена случка / психична травма.

и др.

Иначе казано ОСД, или ОКР е разтройство, при което така наречените натрапчиви мисли създават чувство за тревога. За да се прогони това чувство страдащият извършва определено действие. Ако е страх от микроби - миене на ръцете по 20 и повече пъти на ден; ако е страх от безпорядък - непрекъснато подреждане на предметите в строго определен ред; в някои случаи пък става въпрос за неоправдани страхове (които не могат да бъдат доказани физически, като например микробите), като непрекъснат страх от спонтанна и неочаквана смърт, от "лоши неща", които въпросния човек не може да предотврати сам. Тогава се стига до свръх-религиозност, или в по-леките случаи - желанието да казва молитва в опит да потърси помощ от някой/нещо по-висше от него.

Възможно е да имате някаква начална форма на ОСД (тъй като казват, че 1 от 3ма, или 1 от 5ма души страда от лека или тежка форма на разтройството), но действията обикновено са подтикнати от някаква нагласа, най-често страх. Може да става дума за подсъзнателен страх.

Аз имам диагноза ОСД, и го имам още от първите си съзнателни години. Няма да влизам в подробности какво и защо правя и мисля, ще обобщя накратко. Аз също имам манията с броенето; Понякога ми се случва неволно да мисля, че ако оставя вратата отворена, вместо например да я затворя, ще се случи нещо лошо. Не зная какво, просто чувството го има, и не ми дава мира докато , в случая, не се върна и не затворя вратата. Чисто неоправдан страх (по-голямото му задълбочаване вече води до страхова невроза, слава богу не съм стигнала чак до там).

Най-важното е човек да не си поставя сам диагноза ОСД. Границите са изключително размити, все пак напълно "нормални" хора няма, а когато диагнозата не е поставена от професионалист се стига само и единствено до втълпяване.