OCD, Обсесивно компулсивните разстройства, с които можем да се похвалим. Опции

[Crafter]

Коментарите във форума от последните няколко дни ме накараха да се замисля за странностите, които бихме могли да споделим един с друг и ето място, в което можем да го направим. Нарекох темата OCD, базирайки се на смисълът, който се влага в този термин в популярния изказ (който от своя страна е до такава степен широк, че обхваща почти всички странности) и не твърдя, че той отговаря достоверно на професионалната му дефиниция. Също така бих се радвал ако дискусията запази своята чистота и коментарите в нея да бъдат искрени, а не преувеличени. Благодаря предварително за това.

И така, аз ще започна. Когато се разхождам по улиците достатъчно бавно, че да чета номерата на колите, оприличавам всяка цифра с дадена нота и си тананикам или по-често си представям как би звучала мелодията изсвирена на бас. Числото 0 за мен е тонът Ре, 1 е Ми, 2 е Фа, 3 е Сол и така по целия минор от Ре. А понякога, когато има деветка си го тананикам като хармоничен минор. За щастие все още не съм започнал да комбинирам повече номера заедно и това ме опазва от написването на симфония по този начин.

Йор търн.

[Сиело]

Сънувам неща, които след даден период от време се случват. Не е нещо кой знае какво, просто откъслеци от места, хора и разговори. Понеже в началото си мислех, че е дежа вю, започнах да си водя дневник и нещо, което съм сънувала през януари, ми се случва през април-май, но почти всичко, което съм записала, досега е станало реалност.
Когато наближава нещо лошо, също сънувам, но тогава трябва да тълкувам нещата, защото не са обикновени сънища. Примерно, два месеца преди да почине баба ми, я сънувах в някаква снежна виелица, опитвах се да се добера до нея, вятърът постоянно ме буташе назад и не успях. В един момент се препънах, за няколко секунди не гледах към нея и после тя беше изчезнала. Посъветвах се с хора, които разбират от тази материя и те казаха, че нещо лошо ще сполети баба ми. И приблизително два месеца по-късно, тя почина. И други такива случаи.
Като по-малка, редовно сънувах, че нещо се случва и искам да изпищя, а не мога. Събуждам се в паника и със засилено чувство на безпомощност. Много често ми се случва да сънувам и морета, океани, блата, езера, всякакви водни басейни, които в съновниците ги свързват с проблеми. А това може да е просто огледало на обърканото ми тийнейджърско подсъзнание, кой знае.

Мразя да съм сама в къщи, защото си внушавам, че чувам стъпки, усещам някой около мен и зад гърба ми и е някаква неприятна форма на параноя. Затова винаги, когато съм сама, съм пуснала лампите на коридора, хола и моята стая, та да виждам всички кътчета от апартамента и да не се панирам толкова.

Имам усилен страх, че някой ме урочасва. За съжаление, винаги нося гривна против уроки, а вечер си измивам очите три пъти със студена вода, като си мисля, че искам да се отмият всички лоши погледи през деня. Мразя разните циганки по улиците, дето те гледат нагло и ти говорят нещо, а като ги подминеш, започват да мърморят. Умирам от страх да не ми лепнат някое проклятие. Преди известно време ми се скъса настолната гривна против уроки, която не бях сваляла 6 години. Паникьосах се, веднага си купих нова, на следващия ден и тя се скъса. Тогава си направих една супер здрава, че даже и си я 'осветих' по един начин, че да е по-издържлива. Знам, че е някакво обсесивно състояние, но всеки човек си има такива приумици.

И така.