Мобилни телефони, и оплаквания от тях Опции

[onnellinen]

При мен положението е горе-долу такова. Майка ми звъни, говорим 20 минути - и аз не знам за какво. Баща ми звъни и в продължение на 5 минути ми задава 5 пъти въпроса "Добре ли си иначе?" Колеги и колежки ми се обаждат, говорим по 30-40 минути, защото били на договор и ме добавили към безплатните номера. Държа телефона си на по-малко от половин метър почти 24/7, с изключение на самотните моменти в тоалетната. Календар, напомняния, будилник, обикновен часовник - телефонът е станал организатор на голяма част от живота ми.
Вече ме боли главата от толкова "безплатни" разговори с хора, които живеят на 10 минути от мен, омръзна ми да чакам обаждане, което така и не идва, омръзна ми да истерясвам, когато батерията пада по време на важен разговор.
Половината ми познати са хора, които се оплакват, че имат сметки между 20 и 100+ лв на карта и имат абонамент към всички мобилни оператори в страната. По улиците някакви хора вървят, говорят с хендсфрий и ръкомахат, а телефонът им е в джоба. Всеки се опитва да извади колкото може по-модерна джаджа, в която се заключва целият му живот с изключение на тоалетната, в това число и кога ще легне и кога ще стане от сън. Пазят в указателя си номера, от които никой не им е звънял и на които никога няма да звъннат. Бъркат хора с еднакви имена в указателя и се чудят как да запишат поредния Иван Петров.

Искам да знам какво ви е мнението за всичко това. Аз ли съм заобиколена от хора, които се правят на модерни, или тази играчка наистина се е превърнала в мания.

Вчера четох статия, че хората се страхуват да не загубят мобилния си телефон повече, отколкото портфейла си. Ужас.
Утре ще си купя будилник.

[Megadeth]

В отговор на първия пост бих й отговорил да заживее в 21 век.
В 19-20 век (че и преди това) хората са правили всичко това с много разходки, посредници, писма, дневници, помощници и още куп неща, които телефона покрива. В момента сменям телефоните като носна кърпичка, тъй като iPod-а ми има всички нужни функции. Събирам пари за един iPhone, което е равно на iPod + друг телефон. Идеята ми е, че има всичко, което някой телефон някога е имал. И съм на мнението, че предпочитам да си загубя портфейла (не като излизам от банката естествено) от колкото това нещо, което ме улеснява на макс.
Говорим за напомняния, разговори, връзки, будилник, календар, интернет, игри, филми, музика, GPS и още хиляди неща постоянно навсякъде.
Всъщност си вадя парите благодарение на тия джаджи(телефонни разговори разбирай), как няма да съм зависим от такова нещо.
И е крайно тъпо някой да си купува телефон заради това какво ще кажат другите и още по-тъпото е трети хора като са глупави и да казват, че тия с некви модерни телефони го правят от гъзария. Иде реч за Вертутата и т.н.

По улиците някакви хора вървят, говорят с хендсфрий и ръкомахат, а телефонът им е в джоба. Всеки се опитва да извади колкото може по-модерна джаджа, в която се заключва целият му живот с изключение на тоалетната, в това число и кога ще легне и кога ще стане от сън. Пазят в указателя си номера, от които никой не им е звънял и на които никога няма да звъннат. Бъркат хора с еднакви имена в указателя и се чудят как да запишат поредния Иван Петров.

Teб по дяволите кво те ебе другите хора кво и как го правят??? Гледай си в паничката, деба маа му деба. Сигурно знаеш и по колко време пукат приятелките си в гъзовете, че си нямаш друга работа и собствен живот за гледане.