OCD, Обсесивно компулсивните разстройства, с които можем да се похвалим. Опции

[Crafter]

Коментарите във форума от последните няколко дни ме накараха да се замисля за странностите, които бихме могли да споделим един с друг и ето място, в което можем да го направим. Нарекох темата OCD, базирайки се на смисълът, който се влага в този термин в популярния изказ (който от своя страна е до такава степен широк, че обхваща почти всички странности) и не твърдя, че той отговаря достоверно на професионалната му дефиниция. Също така бих се радвал ако дискусията запази своята чистота и коментарите в нея да бъдат искрени, а не преувеличени. Благодаря предварително за това.

И така, аз ще започна. Когато се разхождам по улиците достатъчно бавно, че да чета номерата на колите, оприличавам всяка цифра с дадена нота и си тананикам или по-често си представям как би звучала мелодията изсвирена на бас. Числото 0 за мен е тонът Ре, 1 е Ми, 2 е Фа, 3 е Сол и така по целия минор от Ре. А понякога, когато има деветка си го тананикам като хармоничен минор. За щастие все още не съм започнал да комбинирам повече номера заедно и това ме опазва от написването на симфония по този начин.

Йор търн.

[Vendo]

И второ, случайно някой от хората тук, които са имали честта да ме поканят у дома си, да си спомня, че съм задал абсолютно смисления и логичен въпрос: "Извинявай, може ли да погледна какво имаш в хладилника си?"

Да, всеки път. Повече не ме питай, направо бъркай.


В момента се сещам само за един подобен навик, който не съм сигурен, че може да се причисли към ОКР. Когато се храня (на маса от чиния, не дюнер по улиците) гледам точно да разпределя всичко което ям. Пример: кюфтета с картофи, салата и хляб. Идеята е, че трябва така да ям, че накрая да ми остане 1 залък хляб + парче кюфте + хапка салата + 1 картоф. И да не остане нищо. Ако изчисленията не са правилни и накрая остане 1 излишен залък, каквото и да е, се оставя.