Брак Опции

[noel_f]

Знам, че е малко странно едно 17 годишно момиче да поства такава тема, но напоследък съм обзета от мисли за бъдещето и се чудех какво мислите по този въпрос.

Изобщо какво мислите за брака като цяло? Дали можеш да останеш верен на някого цял живот? Дали няма да се гледа с лошо око на теб ако не сключиш брак до определена възраст?И коя е според вас най-подходящата възраст за склюцване на брак?

[onnellinen]

^ Мерси за смисленото мнение, наистина нема нужда
Стара тема, ще ме извинявате, че я поддържам на първа страница.

Pyjamka е изказала моите мисли, а Стефан ги допълни идеално с

А тук момиченцата на по 16-20 години правят една доста фундаментална грешка като обсъждат брака. Първо, сте честни към себе си и сте наясно какви долни курви сте, което е похвално. Струва ви се глупаво и страшмно "да се отдадеш на един човек завинаги", защото някак си не искате да ви пори един човек цял живот. Искате ей така да си живеете евентуално с някой заедно "на семейни начала", но в един момент като ви писне от него, да си го заебете без никакви проблеми, щото и без тва нищо не ви свързва. И ще искате да ви ебе здраво някакъв млад водопроводчик с тяло на стриптизьор. Само дето има един проблем - пак ще сте си същите курви, ама няма да сте вечно на по 20. И ще приличате на гъз, след безкрайните нощи прекарани пред телевизора с кутия сладолед в ръка. И тогава ви чака следното светло бъдеще [картинка на дърта фльорца в сладко лилавко]

(между другото - ЧЕСТИТО и от мен)

Винаги ми е изглеждало крайно противно да започваш , че и да поддържаш връзка с мисълта 'ами ако тръгнем да се разделяме, дали ще е лесно'. Да, ако е 'на семейни начала', просто си събираш багажа, просто казваш, че ти е писнало и просто затваряш вратата отвън. Просто? А човекът отсреща, на когото си загубил години от живота да те обича, докато ти си мислел кога ще се появи новият идеален партньор, новата идеална работа, новото идеално... какво? Кой си ти, че да губиш времето на някого със залъгалки 'колко те обичам, златенце', а после да го зарежеш когато ти скимне? А ако не вярваш, че връзката ви ще пребъде, докато смъртта ви раздели - защо я поддържаш? А деца без брак - това за мен е все едно са сираци, дори да са там и двамата им родители. Не мога да го възприема.

Цялата концепция на брака върти предимно олколо пищното тържество при официалното му сключване. Това е основният проблем.

Не сме обсъждали кои ще са евентуалните поканени, но на мен ми се ще на самото подписване да няма 100 човека роднини да ни гледат, а само ние двамата и свидетелите. Само за мама и тате ми е съвестно, че ще пропуснат момента, ама има още време, ще му мисля.
(Едит - току-що го обсъдихме и сме на горното мнение - малка сватба до 20 човека )

това се вижда отстрани
ако за вас брака е наистина само договор по добре изобщо да не живеете взаимно с някои
не виждам с какво може да попречи един брак да обичаш половинката си
ама мога отлично да ви кажа какво значи за нея/го ако го сключиш
лесно е да се говори докато не е дошъл момента и когато всичко е някакси далечно

+1