![]() |
Здравейте ( Вход | Регистрация )
![]() |
![]()
Коментар
#1
|
|
![]() Mahtavin :> ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() Група: Потребители Коментари: 4294 Регистриран: 20-March 08 Град: Пловдив Потребител N: 2643 ![]() |
Аз съм човекът
По Лора Аз съм човекът, когото тормозеше като малък Аз съм човекът, който ти изглеждаше жалък Аз съм човекът, който те отвращаваше Аз съм човекът, на когото се подиграваше Аз съм човекът, който седеше самотен Аз съм човекът, който върви към дома неохотно Аз съм човекът, когото плашеше до смърт всеки ден Аз съм човекът, който стоеше безмълвен, смутен Аз съм човекът, който носи болка в очите си Аз съм човекът, който винаги крие сълзите си Аз съм човекът, който живя в страх и насилие толкова време Аз съм човекът, разрушен от това бреме Аз съм човекът, който се давеше в презрение Аз съм човекът, който проклинаше свойто рождение Аз съм човекът, когото мачкаше за забавление Аз съм човекът - от твоето поколение Аз съм човекът, чието име не знаеш Аз съм човекът, за когото нехаеш. Ти мислиш, че е готино да си свиреп, Но и аз съм Човек - като теб. Превод: Влади Фиданова Лора Граймс е 14-годишно момиче от Бристъл, Великобритания, което се самоубива, след като е системно малтретирано в училище от свои връстници. В предсмъртното си писмо оставя стихотворение, което моли да бъде прочетено на погребението му. Това стихотворение и историята на Лора се превръщат в основа на кампанията "Училище без насилие". -------------------- В Германия нацистите най-напред се разправиха с комунистите. Аз не се противопоставих, защого не съм комунист. После се разправиха с евреите. Пак не се възпротивих, защото не съм евреин. След това разгромиха профсъюзите. Аз не се противопоставих, защото не съм профсъюзен деец. Тогава се заеха с католиците. Не казах нищо, защото не съм католик. Накрая дойдоха за мен и тогава не бяха останали хора, за да ме защитят! (Мартин Нимолер - пастор) |
|
|
![]() |
![]()
Коментар
#2
|
|
![]() Прогресиращ ![]() ![]() ![]() ![]() Група: Потребители Коментари: 558 Регистриран: 3-September 09 Град: София Потребител N: 3551 ![]() |
Децата са жестоки, но намират това за нормално, ако не са от потърпевшата страна. Имаше един много странен случай в училище. Един от съучениците ми беше нещо като инвалид, защото автобус му беше минал през крака, когато е бил много малък. Можеше да ходи всъщност, но не можеше да си движи крака от глезена. Тоя човек не само, че приемаше за нормално да го бъзикат, но и редовно тероризираше други деца. Сигурно си го е избивал предполагам. Идеята ми обаче е, че жестокостта не е нещо ненормално за тази възраст (на тези, които гледат с умиление "дечицата" и си мислят колко невинни и чисти са, тяхно е царството небесно и т.н., бих препоръчал да попрочетат малко психоанализа по въпроса), ненормално е да няма някакъв контрол и морално (колкото и изтъркано да звучи тази дума) въздействие от страна на родителите и учителите. Някои родители дори поощряват децата си за подобен тип поведение.
-------------------- Има две неща на този свят, които не ни се налага да постигаме сами - смъртта и простотията. Те са ни даденост.
|
|
|
![]() ![]() |
Олекотена версия | Час: 29th July 2025 - 07:38 AM |