Какво четете според вас, когато четете?, За героите ли четем или за автора? А може би себе си четем? Опции

[nikoi]

Аз мисля, че на първо място четем себе си в книгата, а може да се каже, че книгата ни прочита, като ни променя, изгражда със съдържанието си. Всеки път, сядайки зад кориците на книгата, аз прочитам нещо ново за себе си, и ми се струва, че не бих могъл да дочета(ако е възможно) себе си в рамките на един живот(може би четенето ме накара да отхвърля идеалите, в които вярвах, да се възприема като един вид празнота - никой, за да видя, какво ново има да бъде написано в (за)мен - да видя себе си, отвъд представата ми за това, кой съм). Но словото преодолява границите на живота, на мисълта, на чувствата - то е всичко, сред което нашето егоистично АЗ е просто нещо - частица над нищото. Словото е предназначено за индивидуалността, за уникалността на единия, но не и за неговото его - чрез книгите ние преодоляваме бариерата на представата за себе си и се преоткриваме.
Естествено, че четем и за автора, за неговите стремежи и разочарования, проектирани в героите на художественото слово. И да, четем именно заради сюжета и героите на книгата, но от житейския си опит(вярно, не е много) съм разбрал, че мотивите, които ни подтикват да свършим нещо, не са със знак равен спрямо въздействието, резултата от това нещо.

Това мнение за четенето е мое и не го налагам на никого. Предоставям възможността на всеки един да каже, какво за него представлява процеса на четенето.

[sgoh]

Според мен, аз, когато чета, чета според строго индивидуален за всяко (може би) произведение критерий. Интересно е, според мен, дали този строго индивидуален и дълбоко уникален(евентуално) критерий се обуславя от лично моя(си), крайно личностен мироглед(далекоглед?!), или е той пък отражение на авторовия заложен протосмисъл, който(неминуемо) се появява и се влага вътре в творбата. По-склонен съм, така като си мисля, да смятам, че клоня по-скоро към втория(респективно последен), условно заложен от мен в предното изречение вариант, но, разбира се, това може да е дълбоко невярно и неправилно клонене. Ето един прост пример, чрез който ще се опитам да онагледя вътрешната си идея за уникалността на четенето, според случая на автора и на книгата, носители на Словото по пътя Му към душевността на личността на душата. Така например, когато чета Словото Nichie, аз чета по прастарата, заложена още в самата античност, система на така нареченото и познато на всички ученолюбиви студенти "диагонално четене", ако мога така да се изразя, изразяващо се в първопрочитание на началните две или три Думи на някое изречение и едва след това, според моментното състояние на моята душевност, решение ли да прочета аз цялото изречение, или пък да прескоча 2-3 реда, докато намеря друга мисъл, по удовлетворителна за изтерзаното ми от ежедневни събития съзнание. В друг случай, когато чета етикетите в тези средища на пазарната идея, наречени магазини(често денонощни), аз чета много внимателно всяка изписана дума и още по-важно - всяка изписана цифра, защото дори най-малката и незначителна нула, поставена на точното място дава неимоверно отражение върху цялостния смисъл на нещата, и защото това е в съвсем пряко отражение на моментното ми Аз, и по-специално на моментното Аз на портфейла ми, за което аз все по-често си мисля, дали ще ми стигне един живот, за да успея да прочета Аз-а на портфейла ми, по начина, по който ми се иска да го прочета и копнее за това банковата ми сметка. В трети случай, когато чета тези пресвещени всекидневни носители на Словото, наречени вестници, пък аз чета само спортната страница, най-често. Та това, вкратце, изразява личното ми(и съответно дълбоко персонално) мнение по темата, ако съм я разбрал правилно, може би.