Какво четете според вас, когато четете?, За героите ли четем или за автора? А може би себе си четем? Опции

[nikoi]

Аз мисля, че на първо място четем себе си в книгата, а може да се каже, че книгата ни прочита, като ни променя, изгражда със съдържанието си. Всеки път, сядайки зад кориците на книгата, аз прочитам нещо ново за себе си, и ми се струва, че не бих могъл да дочета(ако е възможно) себе си в рамките на един живот(може би четенето ме накара да отхвърля идеалите, в които вярвах, да се възприема като един вид празнота - никой, за да видя, какво ново има да бъде написано в (за)мен - да видя себе си, отвъд представата ми за това, кой съм). Но словото преодолява границите на живота, на мисълта, на чувствата - то е всичко, сред което нашето егоистично АЗ е просто нещо - частица над нищото. Словото е предназначено за индивидуалността, за уникалността на единия, но не и за неговото его - чрез книгите ние преодоляваме бариерата на представата за себе си и се преоткриваме.
Естествено, че четем и за автора, за неговите стремежи и разочарования, проектирани в героите на художественото слово. И да, четем именно заради сюжета и героите на книгата, но от житейския си опит(вярно, не е много) съм разбрал, че мотивите, които ни подтикват да свършим нещо, не са със знак равен спрямо въздействието, резултата от това нещо.

Това мнение за четенето е мое и не го налагам на никого. Предоставям възможността на всеки един да каже, какво за него представлява процеса на четенето.

[Crafter]

Недоволството на Светъл е напълно разбираемо, а хуморът на sgoh съвсем на място, но въпреки това ще отговоря сериозно на зададената тема.

На първо място ми се ще да отграничим различните видове четене (и казвам това до голяма степен, защото в мирогледа на Никой личи тоталното им смесване) - от една страна би трябвало да стои научното, изследователското и аналитичното, а от друга художественото и биографичното.
Струва ми се, че е от фундаментално значение първия към първия тип произведения да се подхожда с необходимата доза критично мислене (което не значи критичност, все пак), особено когато става дума за науки, които по дефиниция са по-интерпретаторски (историята, Никой).
Що се отнася до тория тип, обаче, за мен лично най-важно е да се чете с това, което в англоговорящите страни наричат "mindfulnes", а на български все не мога да се сетя за коректен и достатъчно точен превод. Или казано инак - да се вникне в идеята, да се разберат възможно най-много тънки подробности и най-вече прочетеното да бъде интерпретирано по възможно най-много начини.

Ето това за мен е истинско четене.